Решение № 8189 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) - Хасково срещу Решение № 4748 от 27.11.2025 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. дело № 131/2024 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. изх. № 01-260-2600/496 от 15.08.2023 г. на директора на ОД на ДФЗ – Хасково; административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в същото и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния, съществено нарушение на съдопроизводствените правила закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт. Твърди, че в уведомителното писмо се съдържа позоваване на извършени преди издаването му проверки и е издадено във връзка с подадено заявление по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Подробно излага фактическата обстановка по случая. Сочи, че съдът не е коментирал в решението си представената в хода на съдебното производство Инструкция за работа с продуктивна подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ и не е извършил преценка дали административният орган е спазил същите. Сочи като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че съдът е допуснал изготвянето на съдебна експертиза, а в последствие не е ценил заключението ?, но въпреки това се позовава на нея за да заключи, че фактите по заявлението за подпомагане не са установени точно, без да анализира нито данни от самото експертно заключение, нито тези от проверките на място и други административни проверки, на които се е позовал административния орган при издаването на процесното УП, поради което счита че съдебното решение няма изложени мотиви по всички събрани доказателства, а наличните са вътрешно противоречиви, поради което волята на съда е неясна. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът отхвърли първоначалната жалба като неоснователна, както и присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави и възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Ответникът по касация – „Пенелопа милк“ ЕООД като правоприемник на заявителя в административното производство „Кънев Фарм“ ЕООД чрез адв. С. Рафаилов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира и присъждането на сторените в производството разноски, за които представя списък и доказателства. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: „Кънев Фарм“ ЕООД (сега „Пенелопа милк“ ЕООД) е подал заявление за подпомагане/плащане за 2022 г. по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. Поискано е подпомагане по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ“ за извършване на дейността 14.1.1„Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“ в животновъден обект (ЖО) № 6174-0229. Към заявлението са описани заявените за подпомагане животни и са приложени всички необходимите документи, вкл. удостоверения за регистрация на ЖО и становище на Директора на ОД по безопасност на храните от 04.05.2022 г. Със Заповед № 469135/12.09.2022 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат е разпоредено извършване на проверка на място. На 13.09.2022 г. е извършена проверка на място, за резултатите, от която е съставен доклад, при която са установени на място брой животни по вид и категория 166 ЕПЖ до 6 месеца, площи за отглеждане на животните по вид и категория за ЕПЖ от 6 до 24 месеца в помещения 1450 кв.м и двор 750 кв. м.; ЕПЖ до 6 месеца 310 кв.м. В контролен лист за проверка на ЖО, предназначени за отглеждане на телета, за спазване на правилата за хуманно отношение към животните се заключава, че „спазват се законоустановените изисквания по отношение на хуманното отношение към животните“. Извършени са и административни проверки, резултатите от които същото са налични по делото. Със становище № СЗ-ЗЖ-545/04.05.2022 г. директорът на ОД по безопастност на храните удостоверява, че „Кънев фарм“ ЕООД като собственик/ползвател на ЖО №6174-0229 спазва закононоустановените изисквания по мярката и осигурява следните площи за телета/малачета до 150 кг – 143 броя животни 440 кв.м подова площ; за телета/малачета от 150 -220 кг – 70бр. 400 кв.м подова площ и 800 кв. м. свободна площ на двор, като ЖО има още 400 кв.м подава площ за телета/малачета над 220 кв.м. и 800кв.м дворна площ, като от тази категория животни не са отбелязани. Удостоверена е обща площ в помещения 1240 кв.м. и площ на двор 1600 кв. м. По делото е представено и копие от Инструкция за работа с продуктивна подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Представена е и Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на Изпълнителния директора на ДФЗ, с която делегира на директорите на ОД на ДФЗ правомощията си по прилагането на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г., включително да издават УП за плащания/отказ за плащания на финансова помощ по заявления за подпомагане. По делото са изготвени и приети заключение по комплексна съдебно-техническа и ветеринарна експертиза относно отглежданите животни и налични площи в цялото земеделско стопанство и допълнително заключение относно отглежданите животни и налични площи в конкретния заявен ЖО. При така приетите факти, Административен съд – Стара Загора прима от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закана писмена форма с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът установява, че са налице съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, като административният орган не е изпълнил задължението си да изложи конкретни и разбираеми и ясни фактически съображения по отношение установяванията за неспазване на изискванията относно предоставянето на финансовото подпомагане и отразяване на съответните резултати от необходимите пресмятания за наличието на необходимата за отглеждане на заявените животни свободна площ. Приема, че са нарушение правилата на чл. 35 и 36 АПК за пълно изясняване на всички факти и доказателства, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Приема още, че Инструкция за работа с продуктивна подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. не отговаря на изискванията на чл. 28а, ал. 2 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2017 г.) съгласно която Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, публикува на интернет страницата си правилата за намаляване или отказване на финансова помощ по мярката по ал. 1. Счита, че Инструкцията е вътрешноведомствен акт и съдържа указания към служителите, които обработват заявленията за плащане/подпомагане и преценката относно тяхното спазване или неспазване не може да доведе до различен правен резултат. По изложените съображения съдът заключава, че административният орган не е установил правилно правнорелеватните факти, поради което неправилно и в противоречие със закона е отказал подпомагане на кандидата по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. Така мотивиран първоинстанционният съд отменя оспореното УП на директора на ОД на ДФЗ - Хасково, връща му преписката за ново произнасяне по заявлението на „Кънев фарм“ ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е обосновано – съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му се базират на правилен анализ на събраните по делото доказателства, същите са логични, последователи и взаимосвързани. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилни са и изводите му относно постановяване на оспорения акт в нарушение на принципа на последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 АПК, предвид установеното по делото неизпълнение на задължението по чл. 28а, ал. 2 вр. чл. 28а, ал. 1 от Наредба № 4/2017 г. Неоснователен е доводът на касатора за вътрешна противоречивост на мотивите на съда, предвид че последният първо приема, че оспореното УП има фактически и правни основания, а после сочи че мотивите са недостатъчни да се разбера воля на административния орган. Съдът правилно прима, че процесното УП формално отговора на изискванията за съдържание на административния акт (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), тъй като в него е посочено, че подпомагането се отказва от фактическа страна поради недостатъчна с (-459,1 кв.м) спрямо необходимата минимална площ (2449,1 кв. м) за отглеждане на установените животни (ЕПЖ телета/малачета 201 броя; ЕПЖ над 24 месеца – 9 бр; ЕПЖ от 6 до 24 м – 512 бр.) на правно основание – чл. 28, ал.1, т.2 във вр. чл. 4, ал.2, т.1, б. „а-б-в-г“ Наредба № 4/2017 г. Правилен и непротиворечив е изводът на първоинстанционния съд, че въпреки формалното наличие на фактически и правни основания за издаване на административния акт, има недостатъчни мотиви - въз основа на какви доказателства и конкретни изчисления административният орган стига до заключение, че площта осигурена за заявения брой животински единици за подпомагане е недостатъчна спрямо минималните нормативно установени стандартни. Видно от обстоятелствената част на УП органът сочи, че при проверка на място е установена обща площ на помещенията – 1760 кв.м (тя съответства на посочена в доклада от проверка на място) и обща площ на двора – 750кв. м. (също съвпада с доклада от проверка на място), а в следващото изречение обобщава, че общо наличната площ в помещение и двор е 1990 кв. м. Действително неясно е как административният орган стига до тази обща площ, при положение, че сборът на установена обща площ на помещенията – 1760 кв.м и обща площ на двора – 750кв. м. възлиза на 2510 кв.м., която е повече от общата минимално необходима площ на помещенията и двор. Следователно ясно остава откъде идва недостигът на 459,1 кв. м. обща площ, фактическото основание за отказа за подпомагане, при положение, че органът е посочил в мотивите си, че общата минимално необходима площ на помещенията и двор за заявените за подпомагане животински единици е 2449,1 кв.м. Приетото до делото заключение на допълнителната съдебна експертиза, доколкото тя изследва въпроса за площта на конкретния ЖО потвърждава извода, че ЖО разполага с много по-голяма площ, както като помещения, така и като двор от минимално необходимата. Назначаването на експертиза е допустимо доказателствено средство за установяване на факти и обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания, с които съдът не разполага. В случая това са специалните знания за установяване на различните видове площи в ЖО – помещения и двор и броя животни по вид и категория към конкретна дата. Съдът приема, че заключението на експертизата потвърждава извода му, че общата площ на ЖО е по-голяма от посочената в оспореното УП, не е необходимо по-подробно обсъждане на детайли от заключението. Изводът на съда се потвърждава и от заключението дадено в контролния лист при проверката на място и в констатациите от доклада на същата. При тези доказателства, от които може да се направи извод дори само от резултатите от проверката на място, че общата площ на помещенията и двор в ЖО възлиза на 2510 кв.м, което е повече от общата минимално необходима площ на помещенията и двор – 2449,1 кв.м. Следователно правилно първоинстанционният съд заключава, че в УП няма конкретни, разбираеми и ясни мотиви въз основа на какви доказателства и конкретни пресмятания административният орган стига до извод, че ЖО не осигурява общата минимално необходима площ на помещенията и двор – 2449,1 кв.м. като конкретния недостигат е от 459,1 кв.м. Отделно от това настоящата инстанция констатира и неяснота в посочените правни основния за постановения отказ. Видно от обстоятелствената част на процесното УП на едни места се в него се сочи, че не са спазени изискванията за минимална площ на помещения/двор, заложени в чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „а-б-в-г“ от Наредба № 4/2017 г., а непосредствено преди разпоредителната част е посочено: „Изложеното съставлява неспазване на изискванията на чл. 4, ал.2, т.1, б. „д“ от Наредба № 4“. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „д“ от Наредба № 4/2017 г „По подмярка 14.1 "Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на: т. 1. не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт за свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение, както следва: б. „д“ - за биволици над 24 месеца – общо най-малко 7,7 кв. м в помещенията или в двора“, доколкото заявлението, по което се произнася административният орган се отнася до телета и крави, то неотносимо е позоваването на „чл. 4, ал.2, т.1, б. „д“ от Наредба № 4“, който се отнася до биволици. Това прави мотивите на административния акт неясни и противоречиви, заявителят не може да разбере въз основа на кое правно основание от всички посочени административният орган прави волеизявлението си. Първоинстанционният съд не е коментирал тази част от оспореното УП, но това само подкрепя извода му, че изложените от административния орган мотиви не позволят на кандидата за подпомагане да разбера въз основа на какви факти, доказателства и правни основания ми се отказва исканата финансова помощ. Налага се извод, че решаващият извод на съда, че оспореното УП е издадено при съществено нарушение на административно производствените правила – нарушение на чл. 13, 35 и 36 АПК, непълнота на съдържанието му и неправилно приложение на закона е правилен, съответен на доказателствата по делото и закона. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 600€/1 173,50 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие. Предвид размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение и правната и фактическа сложност на делото бланкетното възражение на касатора за прекомерност е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение