Определение № 828 от 04.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12024/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) срещу Решение № 1291/30.09.2024 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело № 235/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕООД (ВиК), Смолян срещу решение от 04.08.2023 г. на РУО на ОПОС, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 25 процента от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими разходи по Договор № РД-ОПОС-5/13.01.2020 с изпълнител ДЗЗД „Пишмакли“ на стойност 22 500 741,62 лв. Касаторът счита, че съдът неправилно е преценил, че не са налице нарушенията, описани в т.1 и 3 от решението от 04.08.2023 г. на РУО за определяне на финансова корекция на ВиК, Смолян. Изрично сочи, че съдебното решение е благоприятно за него, но въпреки това счита, че има правен интерес от оспорването, доколкото съдът е приложил неправилно материалния закон за наличието и доказаността на другите две нарушения, обосноваващи нередност съответно по т. 14 и т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). Подробно обосновава, защо е налице нарушение на чл. 107, т.2, б „а“ от Закона за обществените поръчки (ЗОП), че същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите и за него законосъобразно е определена финансова корекция от 25 %. Обосновава наличието на нарушение на чл.2, ал.2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП вр. чл. 3, ал.3 от Закона за камарата на строителите (ЗКС), представляващо нередност по т. 11, б „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите. Счита за неправилни изводите за обратното на съда, поради което иска в тази част решението му да бъде отменено. Върховният административен съд счита, че касационната жалба на РУО на ОПОС е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд - Смолян отхвърля жалбата на ВиК, Смолян срещу решение от 04.08.2023 г. на РУО на ОПОС, с което на дружество определена финансова корекция в размер на 25 процента от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими разходи по Договор № РД-ОПОС-5/13.01.2020 с изпълнител ДЗЗД „Пишмакли“. За да постанови този правен резултат, съдът приема, че по разходите направени по обществената поръча, по която е сключен Договор № РД-ОПОС-5/13.01.2020 с изпълнител ДЗЗД „Пишмакли“ вече са извършени две проверки, които са приключили с констатации за нередност и съответно са издадени два административни акта за определяне на финансова корекция, които са преминали съдебен контрол за законосъобразност и са отменени като незаконосъобразни (Решение № 1154/29.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 10205/2020; Решение №11694/15.12.2022 г. на ВАС по адм. дело № 6578/2022) и е налице съвпадение на нарушенията по предходните актове и нарушенията, посочени в т.1.1 и т.3 от оспорването решение от 04.08.2023 г. на РУО на ОПОС, поради което оспореното решение в тези части е незаконосъобразно, а твърденията за „нови обстоятелства“ са недоказани и няма основание за ново произнасяне по тях на административния орган. След това по т. 1.2 и 1.3 от фактическа страна съдът приема, че са налице съответно несъответствие в офертата, което води до промяна на техническото предложение и че в офертата не са посочените конкретните параметри на специализираното оборудване, така както е било поставено изискването в документацията и това представлява нарушение на правилата за провежда на обществена поръчка, но същото не попада в приложното поле на нередността по т. 14 Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередност, което обуславя извод за незаконосъобразност на определената финансова корекция за нарушението по т. 1 от решението от 04.08.2023 г. на РУО на ОПОС. За нарушението на чл. 112, ал.1, т.2 вр. чл. 2, ал.1, т.1, 2 и 4 ЗОП мотивирано от фактическа страна с липса на доказателства за спазване на критерия за подбор към част от екипа за изпълнение на поръчката, съдът счита че действително липсват достатъчно доказателства за професионалната компетентност на лицата, има недостатъчна документална проследимост за възлагането на обществената поръчка и са доказани всички елементи от фактическия състав на нередността на т. 16 „а“ Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите, за която законосъобразно е определена финансова корекция в размер от 25 % от засегнати по договора за изпълнение допустими разходи. Доколкото с акта по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) се установява по основание и размер финансова корекция, а с оглед приложението на чл. 72, ал. 4 с.з. с разпоредителната част на акта се определя обща корекция в най-високия приложим процент, съдът приема още, че установената незаконосъобразност на акта в частта за нередността по т.1 и 3 от акта, не води до неговата отмяна с нарочен диспозитив в тази част и не се отразява на неговата законосъобразност като цяло, поради което отхвърля жалбата на ВиК, Смолян. При така установеното, Върховният административен съд намира, че касационната жалба на РУО на ОПОС е недопустима поради липса на правен интерес от оспорване на съдебното решение. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК предоставя право на касационно обжалване на страните по делото, за които решението е неблагоприятно. В случая с обжалваното решение, жалбата на Вик, Смолян е отхвърлена, т.е. обжалваният административен акт, с който на дружеството-бенефициер е определена финансова корекция в размер на 25 процента от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими разходи по Договор № РД-ОПОС-5/13.01.2020 с изпълнител ДЗЗД „Пишмакли“, е приет за законосъобразен. И трите установени от органа нередности представляват нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, поради което финансовата корекция е с правно основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 72, ал. 4 с.з. при констатирани два или повече случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1. В същия смисъл е и чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, издадена на основание чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ органът установява наличието на нередности, за които се дължи определяне на финансова корекция. Установената нередност представлява фактическото основание за определяне на финансова корекция, което чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ визира. Но така установеното основание - наличието на нередност, има само установително действие, не и само по себе си разпоредително, тъй като без определен (определяем) размер на финансовата корекция не може да възникне задължение за нея. В тази си част решението има характера на писмена оценка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (чл. 14, ал. 3). Тълкуването на разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ и чл. 7 Наредбата за посочване на нередности води еднозначно до извода, че при установена повече от една нередност, съставляваща основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, органът следва да определи финансова корекция за всяка от тях. Едва след индивидуализиране на приложимия размер на финансовата корекция в зависимост от установената нередност според Приложение № 1 или 1а към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, органът пристъпва към определяне на обща корекция върху засегнатите от нередностите разходи, равняваща се на най-високия процент, приложен за всяка от тях в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Поради това и когато бъдат оборени констатациите и изводите на органа за някоя от твърдените нередности, то това са само част от фактическите обстоятелства, посочени в мотивите на акта за определяне на финансова корекция, които обуславят упражняването на властническото правомощие на органа да коригира финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ, когато е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Това не е елемент от разпоредителната част на административния акт, не поражда самостоятелни правни последици, поради което и не съставлява отделен предмет, годен за обжалване, от което следва и че не подлежи на самостоятелна отмяна. Ето защо и правилно първоинстанционният съд не е постановил нарочен диспозитив за отмяна на административния акт в частта, която установява нередност, за която съдът приема, че не е налице, а при формиран извод за наличие на нередността, която определя и процентния показател на разпоредената с акта финансова корекция, отхвърля изцяло жалбата на ВиК, Смолян срещу него. Изложеното води до извода, че така постановеното Решение № 1291/30.09.2024 г. на Административен съд - Смолян по адм. дело № 235/2024 г. е в полза на РУО на ОПОС, което последният признава в касационната си жалба изрично. За последния решението е благоприятно, поради което същият няма правен интерес от обжалването му пред касационната инстанция и неговата отмяна. С оглед горното, касационната жалба на РУО на ОПОС следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение