Определение № 975 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 727/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Частните жалбоподатели М. В. М. и Т. В. П. чрез адв. Й. Д. обжалват разпореждане № 3905/06.03.2024 г. по ч.гр.д. 3358/23 г. на Апелативен съд - София, с което е върната частната им жалба вх. № 1688/23.01.2024 г. срещу определение на Софийски апелативен съд. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното разпореждане, поради незаконосъобразност на дадените указания за внасяне на държавна такса от всеки от частните жалбоподатели. Била подадена обща частна жалба от трима жалбоподатели срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Частната жалба е разгледана по същество, като е намерена за неоснователна с постановеното определение. Срещу този акт на въззивния съд била подадена общо частна жалба от трите жалбоподателки, с представени доказателства за внесена държавна такса от 15 лв. Един месец по-късно, въззивният съд бил ревизирал становището си, като неправилно и в противоречие на ЗДТ и Тарифата за държавните такси бил определил, че всеки от жалбоподателите следва да представи доказателства за внесена държавна такса по 15 лв по сметка на САС. Считат, че това е неправилно тълкуване на чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Молят да се отмени разпореждането и делото да се върне за администриране на частната им жалба. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, подадена от легитимирани да обжалват разпореждането лица, срещу акт, подлежащ на обжалване. С разпореждане № 905 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д. 3358/23 г., Апелативен съд – София, съдът е върнал частната жалба вх. № 1688/23.01.2024 г., подадена срещу определението на същия съд № 3150 от 20.12.2023 г., по отношение на частните жалбоподатели М. В. М. и Т. В. П., представлявани от адв. Д.. За да постанови това разпореждане въззивният съд е установил, че е постановил разпореждане за оставяне без движение на частната жалба с указания жалбоподателите да представят доказателства за внесена държавна такса. С разпореждане № 533 от 09.02.2024 г. била дадена последна възможност да се заплати дължимата държавна такса. Съдът бил установил, че с молба вх. № 5691/29.02.2024 г. повторно било представено копие на един и същи банков документ с дата 05.02.2024 г., час на операцията 16:14:37 ч и вносител на паричната сума, адв. Д. със задължено лице Л. М. А.. Копие от този документ бил представен с молба вх. № 3266/07.02.2024 г. Освен Л. М. А., частни жалбоподатели били още М. М. и Т. П., с един и същ процесуален представител адв. Д.. Поради неизпълнението на задължението да се заплаща дължимата държавна такса, въззивният съд е постановил обжалваното разпореждане. Видно от постановеното определение № 3150 от 20.12.2023 г. по делото, Апелативен съд - София се е произнесъл по частна жалба, подадена от ищците чрез адв. Й. Д. срещу определение № 301 от 26.10.2023 г. по т.д. 132/21 г. по реда на чл. 248 от ГПК, постановено от ОС - Враца. С това определение от 20.12.2023 г. въззивният съд е потвърдил определението на ОС Враца. Срещу определението на САС е подадена частна жалба, по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, от Л. М. А., М. В. М., Т. В. П.. С разпореждане № 352 от 25.01.2024 г. е оставена без движение частната жалба с указание да се представи доказателства за внесена държавна такса 15 лв по сметка на ВКС, както и още 1 препис от частната жалба за връчване на насрещната страна. С молба от 07.02.2024 г. от името на тримата частни жалбоподатели, е представен вносен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. и препис от частната жалба за връчване на ответника. С разпореждане № 533 от 09.02.2024 г. съдът е оставил без движение частната жалба с указания да внесат сумата от 15 лв и да приложат вносния документ. Частните жалбоподатели са представили отново доказателства за внесената държавна такса. В обжалваното разпореждане въззивният съд е посочил, че не са отстранен нередовностите на частната жалба, подадена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК по отношение на М. В. М. и Т. В. П. и това е обусловило извод за връщане на частната им жалба, на основание чл. 274, ал. 3 врп. Чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че разпореждането за връщане на частна жалба на основание чл. 274, ал. 3 вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, може да е законосъобразно, само ако указанията до жалбоподателите са съответни на закона и посочват съществуващи нередовности на подадената частна жалба. С оглед нормата на чл. 274, ал. 2 от ГПК, така както е тълкувана с Тълкувателно решение 6/15.01.2019 г. по тълк.д. 6/19 г. на ОСГТК на ВКС, при обжалване на определенията по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши и служебна проверка на доказателствата, събрани от първата инстанция, както и тези, представени с частната жалба и отговора, въз основа, на които да разреши въпросите, включени в предмета на производството, с цел осигуряване прилагането на процесуалния закон. С оглед изпълнение на това задължение, настоящият съдебен състав намира, че по подадена частна жалба, независимо от наличието на множество частни жалбоподатели, се дължи една държавна такса по подадена частна жалба, на основание чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Указанията на въззивния съд до частните жалбоподатели М. В. М. и Т. В. П. не са съответни на посочената правна норма. Следователно не е било налице и основание за връщане на частната жалба. Следва да се отбележи, в конкретния случай е налице още едно нарушение, осъществено от съда при постановяване на процесното разпореждане. Видно от данните по делото, че са предявени преки искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Пред първоинстанционния съд е представена влязла в сила присъда относно осъждане на деликвента за когото застрахователят-ответник отговаря. Това обстоятелство е от значение относно дължимостта на държавни такси, тъй като по силата на закона - чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ищците са освободени от внасяне на държавна такса. Следователно, като не е преценил както внесената държавна такса от жалбоподателката, в предвидения нормативно размер и дължима независимо от това, че частната жалба е подадена от трима жалбоподатели, така и данните за влязла в сила присъда, въззивният съд е дал неправилни указания на жалбоподателите да представят доказателства за внесена държавна такса от още 15 лв по частната жалба. Вследствие на тези неправилни указания, е прието, че е налице неизпълнение на задълженията, което е несъответно на наличието на данни за липса на задължение за внасяне на държавна такса от всеки от частните жалбоподатели, подали обща частна жалба и освободени екс леге от внасяне на държавна такса. Не е съществувала нередовност на частната жалба и съответно указанията на въззивния съд за отстраняване нередовност на частната жалба са постановени в противоречие на закона. Това от своя страна е обусловило и незаконосъобразност за извода, че следва да се върне подадената от двама от жалбоподателите частна жалба. С оглед на изложеното следва да се приеме, че разпореждането на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени като делото се върне за администриране на частната жалба с връчване на препис на насрещната страна.