Решение № 267 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 998/2009 г.

Решение № 267 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 998/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на БДЖ ЕАД чрез пълномощник адв. М срещу решение № 2017 от 2.12.2008 по гр. д. 2625/2008 на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 30 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 371/2006 г. на Карловски районен съд, по същество е уважен иск на П. Н. М. срещу БДЖ на основание чл. 74 от Закона за железопътния транспорт. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено процесуално нарушение и необосновано. Неправилно ищцата е приета за легитимирана по този иск, щом не е закупила билет и необосновано е прието наличие на друг превозен документ за нея, като е изведен решаващ извод, че пострадалата е имала качеството на пътник. Предвид липсата на договор за превоз искът е следвало да се отхвърли. Неправилно решението на наказателния съд по чл. 78а от НК е подведено като задължително за ответника, който е превозна организация. Присъденото обезщетение е прекомерно, съображения са развити в жалбата. Ответницата по касационната жалба П. Н. М. не е заявява отговор. С определение № 1010 от 4.08.2009 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса има ли присъдата на наказателния съд или решението по чл. 78а от НК задължителен характер в граждански спор с превозвача по чл. 74 от ЗЖПТ, относно фактическите признаци на основанието за отговорност по този ред "при слизане или качване на пътник в превозно средство", когато са произтекли вреди за здравето на пострадало лице. По изведения въпрос, обусловил допускане на жалбата до разглеждане, при основанието на чл. 291, т. 3 от ГПК и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд намира следното: Отговорността на превозвача при осъществяването на железопътен транспорт по чл. 74 от Закона за железопътния транспорт е за всяко телесно или психическо увреждане на пътник, който се намира в превозното средство, качва се или слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е изпълнил задължението да си закупи предварително билет. Отговорността в случая е гаранционно обезпечителна, в обема на следващото се при деликт задължение за обезвреждане на всички вреди и не произтича от сключването на превозния договор. Основанията за освобождаване от нея са изчерпателно посочени в чл. 75 от Закона за железопътния транспорт. Живота и здравето на гражданите, ползващи железниците, не е предмет на договора за превоз и вредоносното засягане на тези ценности е винаги непозволено, независимо от това дали лицето има закупен билет. Когато с влязла в сила присъда или заместващ акт на наказателния съд съставомерно е установено, че увреждането на пострадалия в качеството му на пътник е настъпило при слизане и качване в железопътния транспорт и това е обусловило отговорност на конкретно лице от състава на железниците, длъжно да следи за безопасното слизане и качване на пътници преди потеглянето на влаковата композиция, възприетото от наказателния съд е задължително за гражданския съд във връзка с обстоятелствата по чл. 74 от Закона за железопътния транспорт, като легитимиран по иска срещу превозната организация е пострадалия. За случаите, при които увреждането не е настъпило при условията на чл. 74 от ЗЖПТ, пострадалите при произшествие или инцидент са трети лица и отговорността е по общия ред. Предвид гореизложеното, касационната жалба на БДЖ ЕАД е неоснователна в основния си довод, че отговорността по чл. 74 от Закона за железопътния транспорт към пострадал пътник, на който са причинени телесни увреждания при превоз, има за предпоставка предварителното закупуване на билет от последния, т. е че отговорността на превозната организация в случая е обусловена от сключване на превозен договор, както и че заместващото присъдата решение по чл. 78а от НК поначало не е задължително за превозната организация в качеството й на ответник по иска с правно основание чл. 74 от Закона за железопътния транспорт. Освен това по делото е установено, че пострадалата е имала редовен превозен документ, издаден от ответника по негов образец и позволяващ безплатно или с намалени цени пътуване. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на решението във връзка с отхвърления довод за съпричиняване от страна на пострадалата, изводите на въззивния съд в тази насока са основани на събраните по делото гласни доказателства и е безспорно изяснено, че ищцата е предприела качване във пътнически вагон на влак, спрял на железопътна гара, както и че вредите са настъпили в резултат на неупражнен контрол при потеглянето му. Тези вреди са обезщетени по справедливост, при предявен от ищцата занижен размер на иска, като съображенията на касатора за несъобразяване с критерия по чл. 52 от ЗЗД, са немотивирани. Нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 281, т. 3 от ГПК във връзка с формирането на решаващите изводи на съда, включително във връзка с обстоятелството кои разрешени по НАХД № 9/2006 г. на КРС въпроси са задължителни за гражданския съд, въззивният съд не е допуснал. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.