Определение № 2840 от 10.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1891/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД срещу определение № 57 от 26.03.2025г. по в.ч.т.д. № 43/2025г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 260475 от 10.12.2024г. по ч.т.д. № 254/2020г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното определение е върната частна жалба вх. № 261965/12.11.2024г. на дружеството срещу определение № 260402 от 10.10.2024г. по ч.т.д. № 254/2020г., постановено по реда на чл. 402, ал. 1 от ГПК за отмяна на допуснатото с определение № 703 от 13.07.2020г. по делото обезпечение на бъдещ паричен иск на „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД срещу „Лепси Блек Сий Резорт“ Пропъртис“ ЕООД по чл. 177, ал. 1 от ЗЗД чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20187040400719 на ЧСИ Иванка Миндова, рег. № 704 на КЧСИ (спиране на разпределението по чл. 460 от ГПК). Отмяната на обезпечението е било по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното определение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. От насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД е подаден отговор, с които касационната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се касационно обжалване да не бъде допускано или въззивното определение да бъде отменено. „Лепси Блек Сий Резорт“ Пропъртис“ ЕООД, също насрещна страна в производството, не е подало отговор на жалбата. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срок, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Съображенията са следните: Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК посочва като подлежащи на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Също съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, обаче, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Аналогично това е и относно неподлежащите на касационно обжалване определения във връзка с които са постановени определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Последните също не подлежат на касационно обжалване. Определението на окръжен съд, постановено по молба по чл. 402, ал. 1 от ГПК на заинтересована страна, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разрешението в Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010г. по тълк. дело № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частна жалба срещу определения на първоинстанционния съд. Разрешението е приложимо и относно молба по чл. 402, ал. 1 от ГПК за отмяна на обезпечение. Такава молба също подлежи на двуинстанционно разглеждане, в какъвто смисъл е постоянната практика на ВКС (определение № 541 от 09.07.2010г. по ч.т.д. № 549/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 450 от 11.06.2010г. по ч.т.д. № 391/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 409 от 15.07.2015г. по ч.т.д. № 1455/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 127 от 10.03.2020г. по ч.т.д. № 361/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 128 от 05.04.2021г. по ч.гр.д. № 886/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.). С оглед двуинстанционното разглеждане на молба за отмяна на обезпечение, на касационно обжалване не подлежи и определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционнния съд за връщане на частна жалба срещу определение по чл. 402, ал. 1 от ГПК, постановено от този съд. В случая предмет на обжалване е определение на Апелативен съд – Бургас за потвърждаване на определение на Окръжен съд – Бургас, с което е върната частната жалба на „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД срещу определение на окръжния съд за отмяна на обезпечение по реда на чл. 402, ал. 1 от ГПК и подадената частна касационна жалба от дружеството следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение е окончателно и не подлежи на обжалване. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. Поради това е без значение, че от състава на Апелативен съд – Бергас са били дадени указания за обжалваемост на постановеното определение, съответно че липсва оспорване от насрещните страни на допустимостта на частното касационно производство. При изложеното частната касационна жалба на „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД по делото, като недопустима, подлежи на връщане. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. С подадения отговор на частната касационна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 150 лева. Воден от горното съдът