Определение № 21 от 11.01.2018 г. на ВКС по д. № 5002/2014 г.

С решение по настоящото дело от 29.06.16 г. е отменено въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №13567/12 г. от 6.12.13 г. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по гр.д. №52345/10 г. на СРС по исковете на Н. Н. срещу Държавата чрез Министерство на финансите с пр. осн. чл.49 ЗЗД, вр. с чл.7 от Кноституцията, вр. с чл.13 ЕКЗПЧОС и чл.86 ЗЗД и производството по делото е прекратено. Делото е върнато на СГС за ново разглеждане в отменената част. След връщане на делото, то е образувано под №8384/16 г. на СГС и са проведени три открити заседания пред въззивния съд. В последното от тях, проведено на 13.10.17 г., въззивният съд е отменил определението си, с което е оставил без уважение искането на въззивника за допускане на доказателства и е разпоредил делото да се изпрати на ВКС за отстраняване на евентуална очевидна фактическа грешка, поради противоречие на мотивите и диспозитива или за даване на конкретни указания от коя фаза да започне въззивното производство за втори път, на осн. чл.294, ал.1 ГПК. ВКС не намира противоречие между диспозитива и мотивите на касационното решение, което да поправи по реда на чл.247 ГПК. Въззивният съд също не е посочил в какво се изразява това противоречие.В мотивите на касационното решение е прието, че на осн. чл.7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни длъжностни лица. Тази отговорност се реализира на общо основание по чл.49 ЗЗД, когато не може да се реализира в специалните хипотези на ЗОДОВ. За надлежната процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по деликтно вземане. Дали за ищеца е възникнало оспореното по делото, вкл. в писмената защита на МФ, вземане срещу държавата е въпрос на материалноправна легитимация по иска, който следва да се реши при разглеждане на спора по същество – опр. по ч.гр.д. №3266/13 г. на ВКС, трето г.о. В случая прекратителното за производството по иска срещу държавата определение е постановено от въззивния съд, след обезсилване на първоинстанционното решение, с което искът е разгледан по същество и отхвърлен. Затова, след отмяна на въззивното решение в тази част, делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Новото разглеждане се извършва по общия ред на гл.20 ГПК, съгл. чл.294, ал.1 ГПК, с насрочването му в открито заседание с призоваване на страните и произнасяне по исканията им, както е приел и СГС по гр.д. №8384/16 г., като указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. В практиката на ВКС- напр. р. по гр.д. №465/17 г. на второ г.о. и р. по гр.д. №4080/16 г. на трето г.о., е посочено, че в подобни хипотези – когато въззивната инстанция е следвало, но не е постановила акт по съществото на спора, делото следва да й се върне за ново разглеждане и постановяване на такъв акт. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.