Решение № 3811 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8697/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Х., Н. А. Н. и Т. С. Б., действащи чрез пълномощника адв. Димитрова, против решение № 2561 от 29.07.2025 г., постановено по административно дело № 286/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което са отхвърлени жалбите им срещу решение № 1040-04-19/13.03.2025 г. на директора на ТП (Териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) - Велико Търново, и са осъдени жалбоподателите да заплатят на ТП на НОИ - Велико Търново разноски по делото в размер на 150 лв. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което да се отменят оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Велико Търново, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Василева, в представен по делото писмен отговор обосновава теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. В представено по делото писмено становище излага подробни съображения по същество на оспорването. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро за производството на настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касаторите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Предлага обжалваният акт на първоинстанционния съд да бъде отменен и спорът да се реши по същество. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № 1040-04-19/13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № РО-5-04-01836183/27.01.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново, с което А. Н. Х., Н. А. Н. и Т. С. Б. са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01777496/07.01.2025 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново в общ размер на 1325,00 лв., от които главница в размер на 1169,03 лв. и лихви - 155,97 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал първостепенният съд е приел за установено, че с експертно решение (ЕР) на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с № 91940 от заседание № 225/09.10.2023 г. на В. Т. е била определена трайно намалена работоспособност (ТНР) 66% поради общо заболяване със срок пожизнен и дата на инвалидизиране 15.09.2022 г. В решението е посочено: 1. По ч. 4, р. 1, т. 2.2, касаеща [заличен текст] – 50 % ТНР; 2. По ч. 7, т. 3.2, касаеща световъртеж – 50 % ТНР; 3. По ч. 7, т. 15.2, касаеща [заличен текст] – 30 % ТНР. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от председателя на медицинската комисия (МК) при ТП на НОИ – Велико Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК с изразено несъгласие относно отправната точка 2. - ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР, който процент не кореспондира с наличната документация, в частност с консулта с невролог и отоневролог. С ЕР № 90130 от заседание № 19/06.02.2024 г. на НЕЛК - специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, е отменено решението на ТЕЛК изцяло и преписката е върната за ново произнасяне. Съставът на НЕЛК е изложил нарочни мотиви в 2 отделни точки относно два от изводите на ТЕЛК. На първо място, в т. 1 от ЕР на НЕЛК е посочено, че определената ТНР по ч. 7, т. 15.3 – 30 % ТНР е неправилна, тъй като се отнася за постоперативни състояния, каквото в случая няма – касае се за хронично състояние, за което се отнася приложимата в случая т. 15.2. (която обаче не е приложената от ТЕЛК). На второ място, НЕЛК е посочил, че немотивирано ТЕЛК е определил ТНР по ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР, във връзка със [заличен текст], защото в единствения приложен документ от невролог не е отразен пълен неврологичен статус с отразена прецизно двигателна дейност и координация, няма установен двигателен дефицит, не са осъществени необходимите параклинични изследвания, обективиращи този синдром и неговата степен, няма проследяване от невролог и доказано хронично протичане (неточно възпроизведено в мотивите на акта и съдебното решение като прочистване) с чести рецидиви, нито има данни за неговото лечение. По тези мотиви НЕЛК е отменил ЕР в неговата цялост, като е върнал производството за ново пълно освидетелстване на лицето и са дадени и препоръки в тази връзка. Въз основа на определените 66 % ТНР с отмененото впоследствие експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 91940 от заседание № 225/09.10.2023 г., с разпореждане [номер]/28.12.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на В. Т. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛСПИОЗ), считано от 25.10.2023 г. (неточно посочено от 15.02.2024 г.), в размер на социалната пенсия за старост. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО. Няма данни и не се твърди това разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново да е било обжалвано от Т.. С разпореждане № 2112-04-947#9/22.02.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново така отпусната пенсия е прекратена на основание ЕР на НЕЛК, с което се отменя решението на ТЕЛК. С експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с № 90354 от заседание № 76/17.04.2024 г. на В. Т. е била определена обаче отново ТНР 66% поради общо заболяване със срок пожизнен и дата на инвалидизиране 15.09.2022 г. И това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от председателя на МК при ТП на НОИ – Велико Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК. Този път ЕР на ТЕЛК е било оспорено в частта и по ч. 4, р. 1, т. 2.2 – 50 % ТНР и по ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР. С ЕР № 91812 от заседание № 113/03.10.2024 г. на НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК и е определена оценка на ТНР 46 %. Съставът на НЕЛК е посочил, че за сърдечно-съдовото заболяване на освидетелстваната се следва 40 % ВСУ, а не определения 50 %, предвид ангажираните клинични и инструментални данни. НЕЛК е посочил, че за диагностицирания световъртеж изобщо не се следва % ТНР според приложената документация. Не е спорно, че жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила така отмененото експертно решение. Въз основа на определените за втори път 66 % ТНР с отмененото впоследствие експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 90354 от заседание № 76/17.04.2024 г., с разпореждане [номер]/13.08.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на В. Т. е отпусната отново лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.02.2024 г., в размер на социалната пенсия за старост. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО. Няма данни и не се твърди това разпореждане на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново да е било обжалвано от Т.. С разпореждане № 2112-04-947#14/17.10.2024 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново така отпусната пенсия е прекратена на основание ЕР на НЕЛК, с което е отменено решението на ТЕЛК, тъй като опредената оценка на ТНР от 46 % изключва получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно съдържащата се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на В. Т. за периода от 25.10.2023 г. до 29.02.2024 г. е общо 1 325 лв., от които 1 169.03 лв. главница и 155.97 лв. лихва. Със заповед № ЗР-5-04-01761220/25.11.2024 г., издадена от ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменени актове на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД, връчена на жалбоподателите. След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01777496/07.01.2025 г. от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от общо 1 325 лв., от които 1 169.03 лв. главница и 155.97 лв. лихва, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата социална пенсия за инвалидност на В. Т.. Ревизионният акт е връчен на адресатите му на датата на съставянето, като същите, чрез пълномощник, са подали възражения на основание чл. 110, ал. 2 от КСО. След представяне от инспектор по осигуряването на мотивирано заключение за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено разпореждане № РО-5-04-01836183/27.01.2025 г. за внасяне от ревизираните лица на сумите по ревизионния акт за начет. В разпореждането изрично е отразено, че предвид внасянето на 27.01.2025 г. на сумата от 1 325 лв., задължението по начет към датата на разпореждането е погасено. Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, който е издал обжалваното пред първоинстанционния съд решение №1040-04-19/13.03.2025 г., с което е била отхвърлена жалбата срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново. Великотърновският административен съд е формирал извод за неоснователност на жалбите, тъй като оспореното решение е издадено от оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, при спазване на административно-производствените правила, и е съобразено с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Първоинстанционният съд е посочил, че съдебната практика е възприела, че в качеството на професионална оценка на ТНР, решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на преглед и оценка на медицинската документация и на всички относими за здравословното състояние на лицето доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР, в съответствие с изискванията на чл. 62 и чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съответно, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР, и когато не са спазени административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението. Посочено е, че с ЕР № 90130 от заседание № 19/06.02.2024 г. НЕЛК - специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, е отменено ЕР № 91940/09.10.2023 г. на ТЕЛК изцяло и преписката е върната за ново произнасяне, като НЕЛК е изложил нарочни мотиви в 2 отделни точки относно два от изводите на ТЕЛК, които са намерени за неправилни. Първостепенният съд е счел, че тъй като с диспозитива на посоченото ЕР на НЕЛК се отменя изцяло ЕР на ТЕЛК, както и с оглед възможността за упражняване на правомощията на НЕЛК по нейна инициатива, съгласно чл. 113 от Закона за здравето (неточно посочен като ЗЗО), не може да се приеме, че ЕР на НЕЛК е „свръхпетутим“, ЕР на ТЕЛК в отделна своя част е влязло в сила и това обстоятелство следва да се зачете от съда в първоинстанционното производство. Съдът е намерил, че дори и да е било недопустимо решението на НЕЛК, след влизането му в сила следва да се зачита със съдържанието, което има. Административен съд – Велико Търново е приел, че мотивите на ЕР на НЕЛК установяват нарушение на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, тъй като членовете на ТЕЛК са тълкували превратно или не са зачели медицинската документация или липсата на такава, което процесуално нарушение е довело до неправилно прилагане и на материалния закон. Според съда членовете на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД - гр. Павликени не са отчели в съвкупност всички приложени по делото медицински документи и съответно - не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинските досиета на освидетелстваното лице, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното му състояние. Посочените процесуални нарушения водят до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а че членовете на ТЕЛК са игнорирали и тълкували превратно представената медицинска документация, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице и трите предпоставки за реализиране на отговорността на жалбоподателите по чл. 110, ал. 1 от КСО. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторите пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По делото не се спори относно това, че настоящите касатори, в качеството си на лекари, са участвали в състава на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД и са издали ЕР № 91940/09.10.2023 г. и ЕР № 90354/17.04.2024 г., въз основа на което на лицето В. Д. Т. е било разпоредено отпускането на лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване при ТНР/ВСУ 66 %. В съдебното производство е спорен единствено въпросът дали е допуснато "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" при постановяване на отменените ЕР на ТЕЛК, за да се ангажира отговорността на лекарите по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. В съответствие с материалния закон е изводът на съда, че е налице нарушение на нормативната уредба, визирано в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Тази разпоредба е приложима при причиняване на щети на ДОО от "актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на медицинските разпоредби при издаването им". В тези случаи отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно е за реализирането й да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на членовете на ТЕЛК и причинената вследствие на тях щета за фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. Ирелевантни в този контекст към спора за законосъобразност на административните актове са доводите на жалбоподателите във връзка с липсата на виновно поведение на лекарите от ТЕЛК при издаване на ЕР в нарушение на специалната нормативна уредба. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата, на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение № 1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти" при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправни разпоредби при издаване на акта по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, което е основание за съставяне на ревизионен акт за начет, щом въз основа на незаконосъобразните експертни решения на ТЕЛК е била изплащана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В актуалната съдебна практика на Върховния административен съд е прието, че решенията на ТЕЛК/НЕЛК имат характер на експертиза/оценка на здравословното състояние, а различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в конкретния случай членовете на ТЕЛК не са оценили правилно вида и степента на част от заболяванията въз основа на наличната медицинска документация, които да обосноват процент ТНР/ВСУ, съответстващ на обективното състояние на освидетелстваното лице. Членовете на ТЕЛК са имали възможността по реда на Закона за здравето да обжалват ЕР на НЕЛК, като изложат твърденията си за тяхната незаконосъобразност пред съда, но в случая това не е сторено. Противно на посоченото в касационната жалба, с влязло в сила ЕР № 90130/06.02.2024 г. на НЕЛК - специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, решението на ТЕЛК е отменено изцяло и е върнато за ново освидетелстване на лицето. С последващото ЕР № 91812 от 03.10.2024 г. НЕЛК - специализиран състав по хирургични, нервни и ССЗ, е решил въпроса по същество, като поради необжалването му по съдебен ред този административен акт е породил предвидените в закона последици, довели до отмяна на ЕР на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД. Съдът не може в настоящото производство да извършва преценка на констатациите, дадени във влязло в сила ЕР на НЕЛК, както и да се подлага под съмнение направената оценка на работоспособността/ВСУ, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР/ВСУ. Експертните решения на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД са отменени с актове на НЕЛК, които не са обжалвани и са придобили стабилитет, заради допуснати от ТЕЛК нарушения или несъбрани данни за действителното здравословно състояние на лицето към момента на освидетелстването му. Поради това въпросите дали освидетелстваното лице наистина е страдало от всички посочени в ЕР заболявания, и то в степен, обосноваваща съответната определена от ТЕЛК ТНР/ВСУ, не могат да бъдат преразгледани в настоящото производство. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че с ЕР № 90130/06.02.2024 г. специализираният състав на НЕЛК е приел, че ТЕЛК неправилно е определил оценката на заболяването по част 7, т. 15.2 от НМЕ, която се отнася за състояния след операция по повод на дискогенни заболявания, а в случая е налице хронично заболяване, както и че е налице немотивирана оценка по част 7, т. 3 от НМЕ, тъй като в единствения приложен медицински документ от невролог (амб. лист/етапна епикриза от невролог) не е отразен пълен неврологичен статус с отразена прецизно двигателна дейност и координация, няма установен двигателен дефицит, не са осъществени необходимите параклинични изследвания, обективиращи този синдром и неговата степен, няма проследяване от невролог и доказано хронично протичане с чести рецидиви, нито има данни за провеждано системно лечение за [заличен текст]. С ЕР № 91812/03.10.2024 г., с което е отменено ЕР № 90354/17.04.2024 г. на ТЕЛК, специализираният състав на НЕЛК, след преглед на представените документи, е определил краен процент ВСУ от 46% със срок пожизнен и с дата на инвалидизация от 15.09.2022 г. Според мотивите на това експертно решение, съставът на НЕЛК е приел, че проведеният ВЕТ е с неинформативна стойност, поради което не го приема за положителен. Според НЕЛК с оглед допуснатите от ТЕЛК пропуски, вместо посочения в ЕР на ТЕЛК 50 % ВСУ по част 4, раздел 1, т. 2.2 от НМЕ, предвид клиничните и инструментални данни следва 40 % ВСУ по част 4, раздел 1, т. 2.1 от НМЕ, а за диагнозата „световъртеж от централен произход“ не се следва % ТНР, според приложената документация. Съгласно чл. 61 от НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. В случая членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и в разрез с нормативно заложените критерии за това, както и са установили наличие на заболяване при липса на необходимата медицинска документация. Материалноправното основание за ангажиране на отговорността в конкретните случаи е възникнало след отмяна на решенията на ТЕЛК и с оглед обстоятелството, че тази отмяна се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. В процесния случай не може да се приеме, че експертната оценка на работоспособността се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят наличната медицинска документация или при липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР/ВСУ, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Отменените като незаконосъобразни решения на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени" ЕООД, в чийто състав са участвали касаторите, са били законово основание за изплащането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на ТНР/ВСУ, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи. След като са налице изплатени пенсии на основание отменени актове на медицинската експертиза, издадени от ответниците по касационната жалба, то последните носят отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в чл. 110 от КСО, възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. С вредите от отменени актове на медицинската експертиза е намаляло реално имуществото на държавното обществено осигуряване. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи за изплатените пенсии, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това настоящият касационен състав приема, че е налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чиито ЕР са отменени от НЕЛК, и отпуснатата неправомерно въз основа на тях ЛПИОЗ. Последното несъмнено представлява щета за ДОО. Решенията на ТЕЛК са породили правни последици, поради и което на лицата, участвали в ТЕЛК, е съставен ревизионен акт за начет, в който параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. Тримата лекари от състава на ТЕЛК, чиито решения са отменени, имат качеството на солидарни длъжници (арг. чл. 53 от Закона за задълженията и договорите). Без значение е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл. 98, ал. 7 от КСО), защото ако посочените ЕР на ТЕЛК не са били издадени с посоченото по-горе съдържание, тогава и ЛПИОЗ на В. Д. Т. не би била отпусната и изплащана недължимо. Предвид изложеното ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, платимо от касаторите. На основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на ТП на НОИ - Велико Търново, в размер от 200 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е справедлив и обоснован и е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 102,26 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение