Определение № 2356 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3221/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба (наименована „жалба“) с вх. № 183257/27.06.2023 г., подадена лично от Г. Л. Х. и в качеството му на представител по закон (баща) на малолетните София Г. Х. и И. Г. Х., с която (раздел I от нея) се иска отмяна на влязлото в сила решение № 2092/25.04.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 8029/2022 г. на Софийския градски съд (СГС). Насрещните страни С. П. С. и И. Т. С. в отговора си на молбата за отмяна излагат съображения за недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата. При извършената служебна проверка съдът намира молбата за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално недопустима. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 от тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на гл. ХХIV от ГПК. В случая влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, е постановено в производство за постановяване на мерки по ЗЗДН, което е такова по спорна съдебна администрация. В рамките на това производство съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, а то има за предмет промяна на граждански правоотношения, която обаче не произтича от упражняване на конкретно субективно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд, след преценка по целесъобразност (а не законосъобразност, каквато се извършва в рамките на исковото производство) на правнорелевантните факти. Поради това, влезлите в сила съдебни актове (решение, заповед) по ЗЗДН не подлежат на отмяна по реда гл. 24 от ГПК, тъй като постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни обстоятелства, също преценявани от съда по целесъобразност – в рамките на същото или на ново производство по реда на ЗЗДН. В заключение, молбата (раздел I от нея) за отмяна на влязлото в сила въззивно съдебно решение, постановено по реда на ЗЗДН, следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство по настоящото дело следва да се прекрати. Предвид изхода на настоящото производство, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК молителят Г. Х. дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата за отмяна С. и И. С., претендираните и направени от тях разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата им по настоящото дело, в размер 800 лв. Двамата малолетни молители София и И. Х., от чието име също е подадена молбата за отмяна, не дължат разноски по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН. Раздел II от молбата (наименована „жалба“) с вх. № 183257/27.06.2023 г. съставлява искова молба, с която е предявен иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на влязлото в сила решение № 2092/25.04.2023 г. по въззивно гр. дело № 8029/2022 г. на СГС. Компетентен да се произнесе по тази искова молба (включително относно нейната редовност и процесуална допустимост) е Софийският районен съд, поради което делото следва да се изпрати на същия за произнасяне в тази част. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение