Определение № 2371 от 04.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 6380 на Т. Б. П., подадена по пощата на 02.06.2023 г., за изменение на определение 919 от 02.05.2023 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителката счита, че разноските за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС, направени от ответника К. М. К., следва да се присъдят не на основание чл.38А ЗАдв., както е уговорено с допълнителното споразумение към договора за правна защита и съдействие от 23.03.2023 г., представено по делото с молба вх. № 3896/10.04.2023 г., а съобразно самия договор. Излага довод, че липсват доказателства за материална затрудненост на ответника К. К. да заплати адвокатско възнаграждение. Поддържа и евентуално възражение за неправилно определяне на сумата на разноските по чл.38 ЗАдв. в размер на 3835,50 лв. Счита, че те възлизат на 2648 лв., тъй като следва да се изчислят на база на сумата от 23200 лв., която К. е осъден да заплати на молителката за уравнение на дяловете при делбата. Ответникът в производството К. К. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, но неоснователна. С атакуваното определение 919 от 02.05.2023 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 886 от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 606/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 1685/15.11.2021 г. по гр. д. № 10225/2020 г. на Варненския районен съд е избран друг способ за извършване на делбата – вместо публична продан по чл.348 ГПК, делбата е извършена чрез разпределение по чл.353 ГПК. Съобразно изхода на делото на ответника К. К. са присъдени сторените разноски за касационното производство, като е зачетено споразумението към договора за правна защита и съдействие от 23.03.2023 г., представено по делото с молба вх. № 3896/10.04.2023 г., съобразно разноските на адвокат Ю. С., процесуален представител на К. К., се определят по реда на чл.38 ЗАдв., а не съобразно основния договор. Не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските. Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл.274, ал.3 ГПК, според която наличието на основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. В този смисъл е определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл. Но дори да се приеме, че съдът извършва преценка дали клиентът е материално затруднен, в настоящия случай няма данни за обратното. Обстоятелството, че той е заплатил държавни такси по делото и не е искал освобождаването от тях по реда на чл.83, ал.2 ГПК не означава, че няма правото да се ползва от разпоредбата на чл.38 ЗАдв., след като и двете страни по договора за правна защита и съдействие са преценили, че защитата ще бъде осъществявана при тези условия. Неоснователно е и виждането на молителката, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ следва да се определи върху сумата за уравнение на дяловете, която тя е осъдена да заплати на насрещната страна. Това виждане противоречи на чл.355 ГПК, според който при делба страните заплащат разноски според стойността на дяловете. Общата делбена маса по делото е на стойност 111600 лв., а дяловете на съделителите са равни – по 1/2 или по 55 800 лв. за всеки съделител. Това е базата, при която е определен минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело. По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение. Не следва да се присъждат разноски на ответницата Т. П., тъй като за производството по чл.248 ГПК разноски не се дължат - определение № 244 от 14.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1270/2017 г., I г. о., определение № 98 от 22.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2562/2016 г., I т. о., определение № 20 от 12.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5114/2017 г., IV г. о., определение № 181 от 8.06.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 657/2020 г., I т. о., определение № 238 от 28.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1492/2019 г., III г. о. и др. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,