Решение № 865 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1533/2009 г.

Решение № 865 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1533/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК . С определение № 847 от 24.09.2010 г. по гр. д. № 1533/2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Д. Т. В. и С. Т. Т. на решение № 208 от 29.06.2009 г. по гр. д. № 223 от 2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 87 по гр. д. № 367 от 2007 г. на Чирпанския районен съд и е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) . Касационната проверка е допусната при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материално правния въпрос касаещ реституция на земеделски имот, който е застроен, но строежа не е законен и на второ място по въпроса следва ли застрояването да е извършено със съответните разрешения, т. е. да е законно ако е осъществено в съответствие с мероприятието за което е било отредено. В касационната жалба навеждат доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответника Районен кооперативен съюз, [населено място] е депозирал отговор по касационната жалба. В съдебно заседание не изпраща представител. Неговото становище е, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, същото е обосновано и при разглеждането му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на защита на касаторите. Касаторите Д. Т. В. и С. Т. Т. са конституирани по реда на чл. 120 ГПК (отм.) на място на покойната ищца и тяхна майка С. М. Т., починала в хода на процеса на 15.01.2008 г. /у-ние за наследници № 001229 от 2008 г./ . Предявен е положителен установителен иск за собственост срещу Р., [населено място] като са подържали придобивно основание давностно владение, наследство и реституция в реални граници на имот пл. № 3314 по кад. план от 1955 г. с площ от 1 020 дка. В подкрепа на правото си на собственост са представили решение № 9816 от 23.06.1999 г. на ПК, [населено място]. Имота е бил записан в разписният лист към план от 1955 г. на името на наследници на Т. В. Т.. Правният интерес от провеждането на иска е обусловен от обстоятелството, че Р., [населено място] се е снабдил с н. а. № 179, т. 07, н. д. № 1600 от 1998 г., който те са поискали да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Старозагорския окръжен съд е намерил, че касаторите ищци, независимо, че притежават решение за възстановяване собствеността върху земеделската земя по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ не са станали собственици, тъй като решението е издадено в нарушение на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Правилността на решението може да бъде установена по реда на косвения съдебен контрол. Решението на ПК по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ има конститутивно действие по възстановяване на собствеността на земеделски земи, но то не може да се противопостави на трети лица, които не са участвали в административното производство. Извод за неправилност на конститутивният административен акт е формиран при установяването на следните факти: Претендираният имот е включен като част от УПИ I-926, кв. 2 по плана на [населено място] с площ от 4 620 кв. м. Този имот е бил предоставен за ползване на Р., [населено място] с протокол № 10 от 26.04.1957 г. на ИК на Г., [населено място]. Със заповед № 3234 от 10.07.1957 г. на МКСБ имота е отреден за "люпилня" . Люпилнята е била реализирана 1959-1960 г., като е изградена масивна сграда, която не попада върху бившия имот пл. № 3314. Вещото лице Г. А. Крушева е установила, че конструктивните планове за изграждането на люпилнята са изготвени през 1959 г. и са съхранени от Р.. Крушева посочва също, че от имота на касаторите, който е възстановен с цитираното решение само 360 кв. м. попадат в УПИ- I- за люпилня, а в УПИ- озеленяване, който е формиран по новия план от 1983 г. попадат 485 кв. м. Върху поземленият имот, отреден за озеленяване е реализирано строителство- трафопост, който е свързан с обслужването на люпилнята и други абонати . През УПИ - за озеленяване преминават три подземни напорни водопровода, обслужващи [населено място]. Прилежащата обслужваща площ на люпилнята е определена с Протокол № 10 от 26.04.1957 г. като е предвиден и 10 м. залесителен пояс от северната и западната страна. Вещото лице е установило, че северозападната част на сградата е съборена. Този имот по силата на ПМС № 39 от 1959 г. е бил одържавен и за него е съставен акт за държавна собственост № 993 от 28.11.1972 г. Имота е възстановен "ex lege" в патримониума на кооперацията съгласно § 1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г. Последното обстоятелство обаче е без значение, тъй като основаният въпрос е касаторите собственици ли са на имота по силата на земеделската реституция. Настоящия състав намира, че отговора на този въпрос е съобразен от въззивният съд с практиката на ВКС . В случая не се намираме пред хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която предвижда, че имоти в урбанизираната част на населените места подлежат на възстановяване, дори ако се притежават от трети лица, ако не са застроени със законна сграда от 1.03.1991 г. Към конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като този терен със заповед на Министерството на КСБе отреден именно за мероприятието "люпилня" и то е реализирано. В тази хипотеза на закона не се изисква законност на строителството защото застрояването на терена се извършва съобразно определеното от държавата предназначение. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ възпрепятства възстановяването на земеделската земя на бившите собственици. Съобразявайки се с тази забранителна норма, въззивният съд правилно е казал, че в полза на касаторите не е възстановено правото на собственост, макар те да притежават позитивно решение на компетентния административен орган. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се потвърди. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.