Определение № 8381 от 07.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на К. В. И., Д. В. П., П. В. П., В. П. П., П. П. П., П. Я. П. и Р. К., чрез адв. Димитров, с искане за допълване на решение №2068 от 04.03.2025г., постановено по адм. дело №9583/2024г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение, тричленен състав, в частта за разноските направени в касационното производство, като претендират присъждане в тяхна полза на такива в размер на по 1500 /хиляда и петстотин/ лева за всеки от тях. Ответните страни - С. И. С. и Д. С. С., чрез адв. И. Атанасов, в писмен отговор, оспорват искането, правят възражение за прекомерност на заплатения от всеки от ответниците на адв. Димитров адвокатски хонорар с искане за намаляването му, поради незначителност на положения от този адвокат процесуален труд в касационното производство – изготвил е едно общо становище от ответниците по касационната жалба и не се е явявал на заседанията в касационното производство. А близките му родствени връзки с тях и липсата на уговорено безвъзмездно представителство, насочва на съмнения, че се цели „наказване“ на касаторите чрез натоварването им със значителни съдебни разходи. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е допустима. С посоченото решение касационната жалба на С. И. С. и Д. С. С. е оставена без уважение и е оставено в сила Решение № 621 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 351/2023 г. на Административен съд – Кърджали. Ответниците по касация - К. В. И., Д. В. П., П. В. П., В. П. П., П. П. П., П. Я. П. и Р. К., са били представлявани от адв.Димитров, който не е подал в срок отговор на касационната жалба, но впоследствие е депозирал по електронен път общо тяхно становище по съществото на спора, претендирайки с него и присъждане на направените в касационното производство от доверителите му разноски за адвокатски хонорар, или по 1500 /хиляда и петстотин/ лева за всеки от тях. Приложил списък на разноските с копия от адвокатксите пълномощни и договори за правна помощ, с отбелязване в последните, че е получил в брой от всеки от упълномощителите по 1500 /хиляда и петстотин/ лева с включено ДДС. Настоящият касационен състав намира, че искането на ответниците за присъждане на направени от тях разноски за адвокатски хонорар е основателно. Със становище от 20.01.2025г., депозирано по делото от адв. Димитров по електронен път, същият своевременно е поискал присъждане в полза на доверителите му на сторените от тях разноски за заплащане на адвокатски хонорар и е приложил доказателства за извършването им. Решението, в тази част, следва да бъде допълнено, но при редуциране размера на претендираните разноски, поради основателност на възраженията на касаторите. При решаване на въпроса относно размера на дължимите разноски, във връзка с направеното възражение за прекомерност, са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от всеки един от ответниците в касацията на пълномощника им. Съгласно чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, възнаграждението е 1250 лева. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В случая интересите на седмината ответници в касацията, претендиращи допълване на съдебното решение, са съвпадащи. В касационното производство са ответници и техният процесуален представител адв. Димитров не е депозирал в срок отговор на касационната жалба, а в хода на производството е изготвил едно общо становище от тяхно име по нея, като не се е явявал и на двете проведени съдебни заседания. Пасивността на неговата позиция и почти пълната липса на реално извършена адвокатска работа, сочи на прекомерност на уговорените между него и доверителите му адвокатски възнаграждения, което е основание за присъждане на тези разноски в размери под определените чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за този вид дела. Съдът счита, че пазарни по размер адвокатски възнаграждения, за реално извършената от адв. Димитров адвокатска работа в настоящото касационно производство, е такова в размер на по 250 /двеста и петдесет/ лева с включено в него ДДС. Решението следва да бъде допълнено като касаторите солидарно да бъдат осъдени да заплатят такава сума на всеки един от седмината ответници в касацията, доверители на адв. Димитров. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,