Определение № 9279 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. М., представлявани от адв. Пехливанов, против определение № 2123/04.05.2026 г., по адм. дело № 327/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на четиримата оспорващи срещу разрешение за строеж № 138/25.08.2022 г., издадено от главния архитект на община Велинград и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че опрeделението е неправилно, тъй като е в противоречие с влязлото в сила решение № 2579/10.03.2026г. по адм. дело № 10169/2025г. на Върховния административен съд и в нарушение на чл. 186, ал.1 ЗУТ. Молят определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът главен архитект на община Велинград, не изразява становище. Ответницата Г. С. К., чрез адв. Пунев, оспорва частната жалба. Моли оспореното определение да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените разноски. Ответникът община Велинград не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страни, за които оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. М. сега частни жалбоподатели, против разрешение за строеж № 138/25.08.2022 г., издадено от главния архитект на община Велинград на ответниците Г. С. К. и община Велинград, за строеж на: „Външни ВиК връзки за обект: Преустройство на търговски обект в бистро в партерен етаж на съществуваща жилищна сграда, ремонт и реконструкция на апартамент на първи етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда – сградно водопроводно отклонение /СВО/ и сградно канализационно отклонение /СКО/“, в ПИ с идентификатор 10450.502.280, УПИ ХII, поземлен имот пл. № 3070, кв. 124, гр. Велинград. С решение № 327/ 30.01.2025г. по адм. дело № 941/ 2022 г. на Административен съд – Пазарджик жалбата е приета за допустима и разрешението за строеж е отменено. Този съдебен акт е оспорен с касационна жалба от ответницата К.. Образувано е касационно производство и с решение № 2579/10.03.2026г. по адм. дело № 10169/2025г. Върховният административен съд се произнася, като изрично приема, че подадените жалби срещу разрешението за строеж са допустими с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, с подробни съображения в този смисъл, но въпреки това обезсилва решението на Административен съд – Пазарджик като постановено без участието на надлежна страна и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадените указания. При новото разглеждане на делото съставът на Административен съд – Пазарджик цитира влязлото в сила решение на Върховния административен съд, но въпреки това приема, че оспорващите не се явяват заинтересувани лица в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. По тези съображения стига до извод, че жалбите са недопустими съгласно чл. 159, т. 4 АПК и с определението, предмет на оспорване, оставя без разглеждане жалбите на И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. М. и прекратява производството по делото. Изводът на административния съд за наличие на основания за прекратяване на съдебното производство по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. Действително, правният интерес от оспорване на административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, за която съдът следи служебно. В случая правният интерес на жалбоподателите И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. М. от оспорване на разрешение за строеж № 138/25.08.2022 г., издадено от главния архитект на община Велинград, е изрично установен с решение № 2579/10.03.2026г. по адм. дело № 10169/2025г. на Върховния административен съд. С цитирания съдебен акт подробно са изследвани вещните права на жалбоподателите и е направен изричен извод, че същите се явяват заинтересувани лица в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Това заключение е част от указанията по тълкуване и прилагане на закона, с които делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и с които съдът, на който делото е изпратено е длъжен да се съобрази съгласно чл. 224 АПК. В случая в нарушение на императивното изискване на цитирания текст и в противоречие с влязлото в сила решение на Върховния административен съд, съставът на Административен съд – Пазарджик приема, че жалбите срещу разрешението за строеж са недопустими. Това е достатъчно основание за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. За пълнота следва да се посочи, че с цитираното от първоинстанционния съд решение № 10004/ 20.10.2025г. по адм. дело № 3715/ 2025г. на Върховния административен съд, също е прието, че оспорващите И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. М. са активно легитимирани да оспорят предходното разрешение за строеж № 181/ 08.10.2021г. на главния архитект на община Велинград, с което на Г. К. е разрешено: „Преустройство на търговски обект в бистро в партерен етаж на съществуваща жилищна сграда, ремонт и реконструкция на апартамент на първи етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда“ в същия имот, т.е. не е налице противоречие в становищата на касационните инстанции относно качеството на оспорващите на заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и допустимостта на подадените жалби. В този смисъл е и определение № 6342/ 22.05.2024г. по адм. дело № 8558/ 2023г. на Върховния административен съд, с което подробно е обоснован правният интерес на жалбоподателите от оспорване на разрешение за строеж № 181/ 08.10.2021г. на главния архитект на община Велинград в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Поради изложеното оспореното определение на Административен съд - Пазарджик следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт. По претенциите на страните за разноски първоинстанционният съд следва да се произнесе с крайния си съдебен акт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,