Решение № 1242 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Ейс софт“ ООД против решение № 10950 от 25.10.2024 г., постановено по административно дело № 1252/2024 г. на Административен съд – Варна в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва върху главница от 950 лв. за периода от 10.06.2021 г. до окончателното и изплащане. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и моли същото да бъде отменено в обжалваната част. Претендира направените в касационно производство разноски в размер на 211 евро. Ответникът - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“- София, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и счита, че лихви се дължат само от датата на предявяване на иска. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - Варна е осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, да заплати на Ейс Софт“ ООД – Варна сумите: 475 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по НАХД № 5860/2018 г. на РС – Варна, и 475 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по КНАХД № 950/2019 г. на АС – Варна, в които е отменено НП № 03-007751/31.05.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и наложената на дружеството имуществена санкция от 2 500 лв. Отхвърлен е предявения от Ейс Софт“ ООД – Варна акцесорен иск против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София за заплащане на лихва върху двете суми от по 475 лв. за периода от 11.06.2019 г. до окончателното им изплащане. С решение № 13797/20.12.2024 г. по адм. д. № 1252/2024 г. на АС - Варна е допуснато отстраняване на очевидна грешка в Решение № 10950/25.10.24 г., постановено по административно дело № 1252/24 г. на Административен съд гр. Варна, като в диспозитива вместо „отхвърля акцесорния иск за заплащане на лихва върху двете суми от по 475 лв. за периода от 11.06.2019 г. до окончателното им изплащане“, да се чете „отхвърля акцесорния иск за заплащане на лихва върху двете суми от по 475 лв. за периода от 11.06.2019 г. до 10.06.2024 г.“ С решение № 13797/20.12.2024 г. по адм. д. № 1252/2024 г. на АС - Варна допълва решение № 10950/25.10.24 г., постановено по адм. дело № 1252/24 г. на Административен съд гр. Варна, както следва: ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, представлявана от изп. директор, да заплати на "Ейс Софт“ ООД – Варна, сумите: 475 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по НАХД № 5860/2018 г. на РС – Варна, и 475 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по КНАХД № 950/2019 г. на АС – Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 10.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В обжалваното решение съдът е приел, че от изхода на предявения главен иск произтича и основателността на акцесорния такъв – за компенсаторни лихви, дължими във всички случаи на непозволено увреждане, какъвто е и настоящият. Съдът се е позовал на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и е посочил, че при незаконосъобразни актове на администрацията началният момент на забавата, и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, или в случая – 11.06.2019 г., датата на постановявяне на решението по КНАХД № 950/2019 г. на АС – Варна. Съдът е преценил като основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по см. чл. 111 б. „в“ от ЗЗД за предявяване на искането за мораторна лихва, считано от 11.06.2019 г. до 11.06.2022 г. – 2 години преди депозиране на исковите молби на 11.06.2024 г., което според съда изключва възможността за уважаването й и изцяло е отхвърлил претенциите за законна лихва за периода от 11.06.2019 г. до 11.06.2024 г. Решението е неправилно в обжалваната му част. Спорен между страните е въпросът за периода на дължимост на акцесорната лихва. Касационният жалбоподател не оспорва, че същата е погасена по давност за периода от 11.06.2019 г. до 10.06.2021 г. Съдът правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ВКС, но изводът му, че лихвата за забава за целия минал период преди предявяване на иска е погасена по давност, не е правилен. След като длъжникът изпадне в забава, той дължи мораторно обезщетение, защото кредитора неправомерно е лишен от възможността да ползва паричните си средства. Лихвата се начислява от първия ден на забавата до възстановяването на паричното задължение. Правото на кредитора на мораторна лихва възниква и без тя да е уговорена. Необходимо е само да има парично задължение и длъжника да е изпаднал в забава. Претенцията на касатора за търсената лихва е обоснована, доколкото началния момент на претенцията за главницата не е покрит от давност, а мораторната лихва се претендира за период от три години преди предявяване на иска. С оглед на това следва да бъде отменено решение № 13797/20.12.2024 г. по адм. д. № 1252/2024 г. на АС - Варна, с което е допуснато отстраняване на очевидна грешка в Решение № 10950/25.10.24 г., постановено по административно дело № 1252/24 г. на Административен съд гр. Варна, в частта, с която е отхвърлен акцесорния иск за заплащане на лихва върху двете суми от по 475 лв. за периода от 11.06.2021 г. до 11.06.2024 г. В тази част спорът следва да се реши по същество, като за периода от 11.06.2021 г. до 11.06.2024 г. на касатора следва да се присъдят мораторни лихви върху главница от 950 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,