Определение № 57 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2021 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Ф. М. чрез процесуалния представител адв.Р. Р. от САК е подал молба вх. № 5107090 от 04.08.2020г. с искане да се отмени влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 25-ти състав от 01.12.2010г. по гр.д.№ 46344/2008г./ образувано на 19.12.2008г./, на основание чл.303 ал.1 т.2 и т.5 ГПК. В молбата за отмяна се твърди, че молителят не живее в Република България, той е български и алжирски гражданин и е следвало да бъде призован чрез съдебна поръчка от А., вместо което е бил представляван от особен представител, назначен от съда при условията на чл.47 ал.6 ГПК, който не е извършил всички необходими правни действия за защита на правата му. Поддържа се също така, че за молителя съществува съмнение за истинността на саморъчното завещание, което е послужило за основание за уважаване на иска. Ответникът В. Й. П. изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след срока по чл. 305 ГПК, тъй като още през 2019г. с неговия пълномощник се е свързал представител на молителя, на когото са предоставени всички данни за приключилото дело, освен това решението е било вписано в Агенцията по вписванията. С отговора на исковата молба са поискани доказателства, преди допускането на които настоящият състав преценява, че следва да бъдат изслушани страните. Това налага делото да бъде насрочено в открито заседание, а ВКС да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна в по-късен етап на производството след изслушване на страните и евентуално събиране на доказателства по делото във връзка с твърдението на ответника за узнаване на решението от молителя повече от три месеца преди подаването на молбата за отмяна. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение