Определение № 23 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2641/2017 г.
ВКСII гражданско отделение31.01.2018 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. К. Д. за поправка на очевидни фактически грешки в постановеното по настоящето дело определение № 129 от 16.08.2017г. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 247 ГПК. Подадена е от Г. К. Д. от [населено място] молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето дело определение № 129 от 16.08.2017г., с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на влязло в сила решение. Твърди се, че очевидната фактическа грешка се намира на стр.2, ред 17 от мотивите на определението и касае датата, на която молителят е разполагал с доказателствата, представени с молбата за отмяна. Молителят твърди, че двете новооткрити доказателства е внесъл на 08.06.2016г., а не на 02.05.2017г., както е приел съда. Освен това изтъква, че има правописна грешка на стр.2, 12 ред, където е отразена датата на внасяне на молбата за отмяна. Вярната дата, според него е 31.05.2017г., а не 02.05.2017г., както е записано в определението. При преценка на изложеното и след проверка на постановеното определение, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира молбата за неоснователна. С диспозитива на определението от 16.08.2017г. е оставена без разглеждане молбата за отмяна на молителя Г. Д. като просрочена. Визираните от него грешки са в мотивите на съдебния акт и се отнасят до датата на снабдяване с новите доказателства и датата на внасяне на молбата за отмяна. На първо място, на поправяне по реда на чл. 247 ГПК подлежат само грешки, допуснати в някой от елементите на съдебния акт, посочени в чл. 236, ал.1 ГПК, а не в мотивите. Наред с това, по пътя на поправката не може да се променя крайният извод на съда. На второ място, допуснати неточности в мотивите, дори когато според страната са обусловени от погрешно извършена от съда преценка на представени по делото доказателства, не съставляват очевидна фактическа грешка. На последно място, в случая такива неточности не са допуснати. Датата на внасяне на предходната молба за отмяна е 08.06.2016г. и именно към тази дата молителят е разполагал с доказателствата, което се признава от самия него в молбата. Датата на подаване на настоящата молба за отмяна е 02.05.2017г., тъй като тогава е постъпила така наречената „жалба”, която съгласно уточнителната молба от 31.05.2017г. представлява молба за отмяна. Отделно, възприемането на сочената от молителя по-късна дата на подаване на молбата за отмяна е по-неблагоприятно за него предвид приетото от състава пропускане на срока по чл. 305, ал.1,т.1 ГПК. Поради изложеното молбата за поправка на очевидни фактически грешки следва да се остави без уважение. На основание чл. 247, ал.4 ГПК определението подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.