Определение № 107 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2021/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Й. Р. Т., срещу определение № 60191 от 13. 12. 2021 г. по гр. д. № 4642/2021 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от О. Р. Т. молба за отмяна, на основание чл. 304 и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение от 27. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 4240/1999 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 1349/2001 г. от 19. 09. 2002 г. по гр. д. № 224/2001 г. на ВКС, 5 г.о. С молба вх. № 5074/10. 06. 2022 г., подадена от О. Р. Т., лично, последният е заявил, че оттегля подадената жалба срещу прекратителното определение на ВКС по гр. д. № 4642/2021 г., 2 г.о., и моли производството по нея да бъде прекратено. Предвид десезирането на съда с така подадената молба и с оглед разпоредбата на чл. 264 ГПК, приложима и за касационното производство, настоящият състав намира, че производството по ч.гр.д. № 2021/2022 г. на ВКС,1 г.о., следва да бъде прекратено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,