Решение № 1625 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национален център за информация и документация, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 18255 от 29.05.2025 г. по адм. дело № 2999/2025 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение АС – София-град е отменил решение рег. № 06-00-25/25.02.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Националния център за информация и документация, с което е отказано признаване на висше образование на К. С. Г. по специалност „Право“ на ОКС „магистър“ на базата на диплома за „ОКС бакалавър“ по специалност “Право“, издадена от Университет Париж 12, Франция и удостоверение за успешно завършено обучение за магистърска степен по специалност „Право на недвижимите имоти“, издадено от Университет Париж 12, Франция и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт, в 14-дневен срок от получаване на преписката. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно, в противоречие с приложимата нормативна уредба, е възложил в тежест на административния орган да изиска допълнителна информация от Университет Париж 12, Франция и да извърши задълбочен анализ на съдържанието на сходни по наименование дисциплини с тези, по които е прието, че оспорващата следва да държи изпит в юридически факултет към университет в страната, по нейн избор. Намира, че мотивите на съда в тази насока представляват не само неправилно тълкуване на материалния закон, но са и в нарушение на основни принципи на административния процес. Сочи, че НАЦИД няма задължение да изследва съдържанието на учебните програми в чуждестранния университет, а е задължение на заявителя да представи доказателства, че е преминал обучение по съответните дисциплини, което може да се приравни към националните единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“. Счита, че тези указания на съда са извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност и са относими към предоставената на органа оперативна самостоятелност, въз основа на експертна оценка, да установи дали са налице съществени различия по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за държавни изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ, Наредбата). Намира за неправилни изводите на съда за липса на мотиви в обжалваното решение. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон като е приел за приложима към случая Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“, обнародвана ДВ, бр. 55 от 2022 година, а не Наредбата за единните държавни изисквания, обнародвана ДВ от 1996 г., съгласно § 7 ПЗР от действаща наредба. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – К. С. Г., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна. Иска да се остави в сила атакувания съдебен акт и ѝ се присъдят разноски за касационната инстанция. Към писмения отговор е приложено и прието от съда писмено доказателство – диплома за магистърска степен по право, издадена на 03.03.2025 г. от Университет Париж 12, Франция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: По делото са установени следните фактически обстоятелства: К. Г. е подала заявление вх. № 06-00-25/13.01.2025 г., на основание чл. 8 НДИППВОЗПОЧВУ, за признаване на придобито висше образование със степен "магистър" по специалността "Право", изучавано в периода от 2009 г. до 2024 г. в Университет Париж 12, Франция. Към заявлението е представила документите по чл. 8 от Наредбата - диплома за бакалавърска степен по Право, Икономика, Управление, специалност "Право", ведно с приложение за оценките; удостоверение за успешно завършено обучение и приложение с оценки от Магистратура 1 и Магистратура 2, диплома за бакалавърска степен, издадени от Университет Париж 12, Франция, справки за оценките и резултатите от съответните сесии през учебните години. По административната преписка са приложени също писмо със заверен превод на български език от началник отдел на факултета по Право в Университет Париж 12, Франция, за това, че К. Г. е придобила магистърска степен по Право на недвижимите имоти, специализация: „Строително право и градоустройство“ през първата сесия на академичната година 2023 – 2024 г., със 180 кредита, както и удостоверение от Университет Париж 12, че на жалбоподателката се връчва диплома за магистърска степен по Право, Икономика, Управление, Специалност: Право на недвижимите имоти, специализация "Строително право и градоустройство" със 120 кредита. К. Г. е представила в хода на административното производство пред НАЦИД учебен план за специалността Бакалавър право в Университет Париж 12, учебен план на магистратури 1 и 2 "Право" в Университет Париж 12, удостоверение за успешно проведен стаж, както и разяснение относно посочените в искането от НАЦИД за допълнителна информация рег. № 06-00-25/16.01.2025 г. за изучаваните дисциплини и хорариумът им и на кои от задължителните дисциплини по Наредбата за единните държавни изисквания, обнародвана ДВ от 1996 г., отм. Дв, бр. 55 от 2022 г. съответстват, проведените стажове и придобитите национални и европейски кредити. По заявлението на оспорващата пред първата инстанция е изготвено становище по представените документи за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище, от доц. д-р И. С.. Със становището е констатирано несъответствие между съдържанието на учебната програма и императивните изисквания по чл. 7 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация юрист, обн., ДВ, бр. 31 от 1996 г. (отм.), което се изразява в неизучаване на задължителни дисциплини по Наредбата или изучаването им, но в по-малък от предвидения минимален хорариум. Посочено е също, че заявителката е завършила висшето си образование със защитена дипломна работа за ОКС магистър и стаж в адвокатска кантора, като този начин на дипломиране не съответства на предвидения в чл. 11 от Наредбата по специалността „Право“, който изисква полагане на национални държавни изпити по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки. Съгласно протокол № 292/20.02.2025 г. Съветът по академично признаване е разгледал заявление вх. № 06-00-25/13.01.2025 г. на К. Г. и на основание чл. 22, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на НАЦИД, е приел, че на основание чл. 12, ал. 2 НДИППВОЗПОЧВУ, от К. Г. следва да бъдат положени изпити по задължителните дисциплини Административно право и административен процес, Финансово право, Облигационно право, Семейно и наследствено право, Международно частно право, Трудово право, Осигурително право, Гражданско процесуално право, Наказателно процесуално право, Право на Европейския съюз, както и държавните изпити по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки. След представяне на академична справка за положените изпити, заявлението може да бъде преразгледано от Съвета по академично признаване. С обжалваното пред административния съд решение рег. № 06-00-25/25.02.2025 г., прието на основание чл. 12, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 11 НДИППВОЗПОЧВУ и чл. 23, ал. 2 от Правилника за устройство и дейността на НАЦИД, изпълнителният директор е отказал на К. Г. признаване на висше образование по специалност „Право“ на ОКС „магистър“. В решението е посочено, че заявителката е представила документ за завършено висше образование – диплома за ОКС „бакалавър“ по специалност „Право“, но не е представила финална диплома Master, а вместо това е представила удостоверение за успешно завършено обучение за магистърска степен по специалност „Право на недвижимите имоти“, издадени от Университет Париж 12, Франция. Посочени са задължителните учебни дисциплини и минималният хорариум за всяка от тях за придобиване на специалност „Право“ според националните единни образователни изисквания, задължителните дисциплини, за които от приложените документи по преписката няма данни за положени семестриални изпити от оспорващата, както и че не е положила държавни изпити, съгласно изискванията по наредбата, а е защитена дипломна работа. При тези различия административният орган, на основание чл. 12, ал. 2 НДИППВОЗПОЧВУ е препоръчал полагане на изпити по изброените задължителни дисциплини и държавни изпити по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки, след което заявлението може да бъде преразгледано. При тези фактически обстоятелства, коректно и подробно изложени в обжалваното решение, съдът, след като е обсъдил приложимата нормативна уредба, е приел, че обжалваното решение е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на обсъждане на данните от документите на заявителката за изучаваните дисциплини и сходството им със задължителните дисциплини, за които органът е приел, че следва да положи изпити. Счел е също, че при произнасянето си по заявлението на оспорващата административният орган неправилно е съобразявал единните държавни изисквания за специалността „Право“ по отменената Наредба, вместо по действащата Наредба, обнародвана ДВ, бр. 55 от 2022 година. Решението е валидно, допустимо и правилно, при следните съображения: Съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 НДИППВОЗПОЧВУ, признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се отказва, когато се установят съществени различия между данните от представените документи и държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България, като отказът се мотивира. В случая заявителката е представила изисканата от нея допълнителна информация за изучаваните предмети и как се отнасят материалът и хорариумът по тях към задължителните дисциплини, съгласно националните единни образователни изисквания за придобиване на специалност „Право“. Съдът правилно е посочил, че в оспореното решение не се съдържат конкретни съображения за несъответствието между изучаваните предмети, за които са положени изпити от оспорващата и в какво се състои същественото различие с изискванията за обучение по задължителните дисциплини, за които е приел, че следва да бъдат положени изпити. Такива не могат да се изведат и от представеното експертно становище по преписката. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че за да достигне до тези изводи съдът е излязъл извън предмета на съдебната проверка за законосъобразност на акта. Проверката за мотивираност на административния акт е в обхвата на правомощията на съда по чл. 168, ал. 1 АПК, които включват преценка за съответствие на актовете, в т. ч. на издадените при оперативна самостоятелност на органа, с изискванията за форма и съдържание по чл. 146, т. 2 АПК. Предмет на тази проверка не е експертизата на административния орган да реши дали висшето образование, чието признаване се иска, съответства на националните държавни изисквания за придобиване на висше образование или са налице съществени различия, които обосновават отказ да се признае същото, а излагането на конкретни фактически обстоятелства, основани на данните по преписката, в какво се заключават тези съществени различия по смисъла на чл. 12, ал. 1 НДИППВОЗПОЧВУ, така, както е предвидено в ал. 3 на същата разпоредба. В обжалваното пред административния съд решение на НАЦИД изчерпателно са посочени задължителните учебни дисциплини, изучавани при обучението по специалността „Право“ и минималният хорариум и е констатирано, че от приложените към удостоверението за успешно завършено обучение за магистърска степен по специалност „Право на недвижимите имоти“ няма данни за положени семестриални изпити по изброените десет задължителни дисциплини. В предоставената от заявителката допълнителна информация са отразени изучаваните учебните предмети и часовете, като е посочено как се отнасят към учебните дисциплини и техния хорариум за специалност „Право“ в страната. В решението на НАЦИД е посочено, че е взета предвид и представената допълнителна информация с разяснения относно изучаваните дисциплини по специалност „Право“, но това изявление по същество не внася яснота относно приложените сравнителни показатели и в какво се заключават установените съществени различия по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Наредбата към всяка една от визираните учебни дисциплини. Поради това съдът правилно и обосновано е приел, че в решението липсват релевантни фактически основания към постановения отказ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е счел, че не е спазено правилото на чл. 35 АПК при издаване на обжалваното решение на НАЦИД и е дал неизпълними и вътрешно противоречиви указания в решението си в тази насока. Съгласно чл. 7, ал. 1 НДИППВОЗПОЧВУ процедурата по признаване на висше образование на образователно-квалификационни степени "бакалавър" и "магистър" се организира от министъра на образованието и науката чрез НАЦИД в случаите по чл. 6, т. 2. Процедурата по ал. 1 се провежда при условия и по ред, определени със съответните правилници на висшите училища и с устройствения правилник на Националния център за информация и документация. Видно от чл. 22, ал. 2 във връзка с чл. 28, ал. 6 и 29, ал. 2 и 3 от Правилника за устройство и дейността на НАЦИД, Съветът по академично признаване разполага с възможността на всеки етап от процедурата да изиска от заявителя или сам да събере допълнителна информация от висшето училище когато събраната по преписката не е достатъчна, за да приеме окончателно решение. След попълване на преписката с релевантната информация, при отчитане на показателите по чл. 11, ал. 2, т. 1 – 7 НДИППВОЗПОЧВУ, Съветът по академично признаване анализира представените дипломи за висше образование и другите документи, свързани с признаването им, извършва експертна оценка за съответствието на данните в представените документи за висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България и дава предложение на изпълнителния директор на центъра за решение за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, или за отказ от признаване, в който може да бъде включена препоръка за възможните мерки, които лицето да предприеме, за да получи признаване на по-късен етап, включително полагане на допълнителни изпити. В случая съдът правилно е приел, че административната процедура не проведена по начин, който да позволи изясняване в пълнота на релевантните обстоятелства. Основанието за отказ по чл. 12, ал. 1 от Наредбата е установеното съществено различие между изучаваните дисциплини в чуждестранното висше училище и единните образователни изисквания за придобиване на специалност „Право“, съгласно националната уредба. Същественото различие, въведено като критерий в закона, следва да произтича не от разликите в наименованието на дисциплините, а от предметното съдържание и хорариумът им, изведено въз основа на анализ на документите по преписката. Органът дължи сравняване на данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по заявената специалност в български висши училища, на база показателите на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, част от които са общ хорариум на изучаваните учебни дисциплини, съотношение на учебните дисциплини и на техните хорариуми, които осигуряват необходимата подготовка и резултатите от обучението като съвкупност от придобитите знания. Съобразно визираните разпоредби за условията и реда за провеждане на процедурата по чл. 7 НДИППВОЗПОЧВУ, в зависимост от характера на информацията, която прецени, че е необходима за попълване на преписката и изясняване на спорните въпроси във връзка със задължителните дисциплини, за които е прието, че К. Г. следва да държи семестриални изпити, административният орган разполага с възможността да даде указания на заявителката и/или сам да изиска такава от висшето училище, издало дипломата, чието признаване се иска. В този смисъл са мотивите на решаващия съд, които касационната инстанция намира за правилни и съобразени с цитирана по-горе нормативна уредба. Основателни са оплакванията в касационната жалба относно указанията на съда във връзка с приложимата нормативна уредба. Действително, към момента на получаване на диплома за завършена ОКС „Магистър“ от касационния ответник през м. март 2025 г., националните единни образователни изисквания за придобиване на специалност „Право“ са уредени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ и професионална квалификация „юрист“, приета с ПМС № 165 от 12.07.2022 г., обн., ДВ, бр. 55 от 15.07.2022 г. В § 7 ПЗР на Наредбата обаче е предвидено, че студентите, приети преди влизането в сила на наредбата, както и студентите, приети в първи курс на специалност "Право" през учебната 2022/2023 година, завършват обучението си по учебните планове и учебните програми, при действието на които са приети, и съобразно изискванията на отменената Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", приета с Постановление № 75 на Министерския съвет от 1996 г. Следователно релевантен за определяне на приложимата нормативна уредба е началният момент на обучението по специалност „Право“, а не този на завършването му. Поради това и за лицата, придобили ОКС „Магистър“ по специалност „Право“ във висше учебно заведение в чуждестранно висше училище, които са започнали обучението си преди влизане в сила на действаща Наредба, приета с ПМС № 165 от 12.07.2022 г., обнародвана ДВ, бр. 55 от 15.07.2022 г., по силата на § 7 ПЗР намира приложение отменената Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", приета с Постановление № 75 на Министерския съвет от 1996 г. Обратното разбиране би поставило при различен правен режим и съответно - различни изисквания към учебните дисциплини и хорариумът за тях, лицата, обучавали се в националните висши училища и тези, провели обучението си в чуждестранни висши училища, които и в двата случая са започнали обучението си преди влизане в сила на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ и професионална квалификация „юрист“, приета с ПМС № 165 от 12.07.2022 г., обнародвана ДВ, бр. 55 от 15.07.2022 г., в т. см. вж. Решение № 1450 от 8.02.2024 г. по адм. д. № 4418/2023 г., на ВАС, V о. Поради това съдът е достигнал до неправилни изводи относно приложимия закон и е дал неточни указания на административния орган при новото разглеждане на заявлението на касационния ответник да се съобразят разпоредбите на действащата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право“. Това обстоятелство обаче не се отразява на правилността на крайния резултат. В допълнение трябва да се посочи, че при новото разглеждане на преписката административният орган следва да съобрази и представеното пред касационната инстанция писмено доказателство - диплома за магистърска степен по право, издадена на 03.03.2025 г. от Университет Париж 12, Франция, на К. Г.. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно като краен резултат, не са налице сочените касационни основания за отмяна и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, искането на касационния ответник за присъждане на разноски за адвокатска защита е основателно. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, упълномощеният от страната адвокат Е. Станимирова я представлява в настоящето производство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Националният център за информация и документация следва да бъде осъден да заплати на адвокат Е. Станимирова възнаграждение в размер на 511,29 евро (1000 лева), на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,