Определение № 6090 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5213/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. срещу определение №1091/03.04.2025 г., постановено по адм. д. 254/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АС-Велико Търново). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно, поради което иска да бъде обезсилено, респективно отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав. Подробни съображения относно характера на правото на достъп до информация, правото на справедлив процес и наличие на основания за отвод са изложени в частната жалба. Не се претендират разноски за настоящата инстанция. Ответникът, уведомен за настоящото производство, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №1091/03.04.2025 г., постановено по адм. д. 254/2025 г. по описа на АС-Велико Търново е оставена без разглеждане жалбата на К. Г. Т. против твърдян мълчалив отказ на кмета на Община Елена да се произнесе по негово заявление за достъп до обществена информация от 24.02.2025 г. и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, защото в законоустановения срок е издадено изрично решение за предоставяне на търсената информация. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Основното и на практика единствено конкретно оплакване в частната жалба е обусловено от твърдението, че е било налице основание съдията докладчик от АС-Велико Търново да се отведе от разглеждане на спора, иницииран от К. Т. поради наличие на няколко дела срещу „органа на съдебната власт, в който същия магистрат престира своя труд“. В подкрепа на това твърдение не са представени доказателства, а само едно определение от 09.04.2024 г. за отвод, мотивирано с наличие на едно конкретно съдебно производство, за което няма данни, че и към настоящия момент е висящо. Настоящият съдебен състав като съобрази съответно мотивите решение от 19 декември 2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-369/23, „Виваком България“ЕАД, ECLI:EU:C:2024:1043, намира, че твърденията на К. Г. за наличие на основания по чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) дори да са доказани, но не задължават безусловно съдията да се отведе от спора. В случая не са налице конкретни доказателства, за да се приеме, че съдията, постановил обжалваното определение е трябвало да се отведе от спора. В изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК не се установяват и основания за обезсилване или отмяна на обжалваното определение, които не са посочени в частната жалба. Атакуваният съдебен акт е действителен, допустим и в съответствие с материалния закон. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. С оглед липсата на претенции за разноски, такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение