Определение № 1014 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 786/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на А. по в.за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 843/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Кюстендилски районен съд по гр.д.№ 4838/ 2010 г. и по този начин по предявен против касатора от А. И. С. иск е отменена заповед № РД-01-569/ 29.11.2010 г. на изпълнителния директор на АВ за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправният въпрос противоправно ли е поведение, при което няма обективно съответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. Според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли касационното обжалване да бъде допуснато. Ответната страна А. И. С. оспорва касационната жалба като счита, че по поставения от касатора въпрос има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно. За постанови същото, въззивният съд е приел, че ищецът е отказал, в качеството си на длъжностно лице по регистрация към АВ, да извърши вписване по подадено заявление, към което са били приложени нередовни документи (учредителен договор за Е., в което не е посочена фирмата на дружеството). Счел е, че съгласно длъжностна характеристика ищецът е имал задължение да проверява съпътстващите заявлението документи и при установяване на несъответствие между изискуемото от закона и фактическото им съдържание, да откаже вписването. Поради това е изведено, че с извършеният отказ ищецът е изпълнил трудовите си функции, съответно – че не е допустимо това му поведение да бъде санкционирано с налагане на дисциплинарно наказание от работодателя. При тези съображения, мотивирали въззивния съд да постанови обжалването решение, повдигнатият от касатора въпрос не обуславя последното. Дисциплинарното наказание е отменено, защото дължимото от ищеца С. поведение съгласно длъжностната му характеристика обективно съответства на извършените от него фактически действия. Констатациите на въззивния съд по правнорелевантните факти в производството по чл.288 от ГПК не могат да бъдат проверявани. А доколкото съдът е приел, че поведението на ищеца съответства на задълженията, които е поел с трудовия договор, правният въпрос дали евентуално съществуващо несъответствие между фактическо и дължимо поведение би било противоправно, е без значение за крайния резултат по делото. Следователно единственият формулиран от касатора правен въпрос не обуславя въззивното решение и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. но ОСГТК на ВКС). По изложените съображения Върховният касационен съд