Определение № 8947 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от непълнолетния М. И. Й., действащ със съгласието на майка си и законен представител А. Д. К., чрез процесуален представител, със съдебен адрес в гр. София, срещу определение № 15583/22.04.2026 г. по адм.дело №4059/2026 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение по възпитателно дело №25/24.02.2026 г. на МКБППМН - район "Връбница" и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания. Ответникът по частна жалба - Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /МКБППМН/ - район "Връбница", чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и във възстановения срок за обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. АССГ, за да постанови обжалваното определение, е взел предвид, че първоинстанционното производство пред него е образувано по жалба на непълнолетния Й., действащ със съгласието на майка си и законен представител К., срещу решение по възпитателно дело №25/24.02.2026 г. на МКБППМН - район "Връбница", с което на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗБППМН е наложена на М. И. Й. възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 "предупреждение". АССГ е посочил, че съгласно чл.13, ал.1 ЗБППМН спрямо малолетни и непълнолетни, извършили противообществени прояви, и непълнолетни, извършили престъпления, освободени от наказателна отговорност по чл.61 от Наказателния кодекс, се налагат възпитателни мерки, изброени в т.1 - 13. В чл.23 ЗБППМН е предвидена възможност за обжалване решението на комисията за наложените възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.3 -10 и 12 пред районен съд. Възпитателните мерки по чл.13, ал.1, т.11 и т.13 се налагат от районния съд по предложение на местната комисия. Изложени са мотиви, че производството по налагане на възпитателни мерки по ЗБППМН не се провежда по реда на АПК и местната комисия по чл.11, ал. 2 ЗБППМН при упражняване на правомощията си по налагане на възпитателна мярка не действа в качеството на административен орган по смисъла на пар.1 от ДР на АПК. За мерките, за които е предвидена обжалваемост пред, тя е пред районен съд. Предвидената в специалния закон подсъдност изключва възможността за обжалване пред административен съд, по реда на АПК. Определението е правилно като краен резултат. Решението на МКБППМН не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК, тъй като не представлява властническо волеизявление на административен орган. Дейността по налагането на възпитателна мярка по ЗБППМН, която е алтернативна на наказанието мярка за възпитателно въздействие спрямо малолетен или непълнолетен, не е административна дейност по своето естество, поради което съдебният контрол по отношение на тези актове като първа инстанция не се осъществява от административните, а от районните съдилища в посочените в ЗБППМН хипотези. Административните съдилища имат компетентност да разглеждат административно - правни спорове и такива, за които в специалния закон изрично е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. В случая не е налице нито една от двете посочени хипотези. Всички останали съдебни спорове са от компетентността на общите съдилища. В случая, видно от доказателствата по делото е бил сезиран Софийски районен съд със жалба срещу същото решение на МКБППМН - район "Връбница" от същия жалбоподател, но жалбата е върната с разпореждане рег. №3647/17.03.2026 г. по н.ч.д.№3797/2026 г. поради необжалваемостта на конкретната мярка съгласно ЗБППМН. Тоест пътят за защита пред общия съд е използван, поради което АССГ правилно не е изпратил делото по подсъдност на СРС. Предвид разпределението на компетентностите между административни и общи съдилища, ВАС не е съдебната инстанция, която може да се произнесе по оплакването за нарушено право на достъп до съд, тъй като това оплакване в конкретния случай е от компетентността на общия съд. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение