Определение № 2027 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 968/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. В. Н. от [населено място], чрез адв. М. К., за отмяна на влязло в сила решение № 757 от 21.06.2023 г. по в. гр. д. № 955/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 641 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 10622/2022 г. на Варненския район съд за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, че молителят дължи на Г. С. М. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от нея адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по изп. д. № 20223110408027 по описа на СИС при Варненския район съд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда 29.06.2022 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4153 от 05.07.2022 г. по ч. гр. д. № 8407/2022 г. на Варненския районен съд. В молбата за отмяна са изложени твърдения, че на молителя са накърнени имуществени права и законни интереси в производството по посоченото дело пред окръжния съд, с ограничаване правото му на достъп до обективен и справедлив съд, в предметния обхват на чл. 7, ал. 1 ЗСВ, чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, чл. 1 от Допълнителния протокол № 1 към Конвенцията, чл. 1, чл. 47 ХОПЕС, чл. 4, ал. 1 КРБ и чл. 4, &3, ал. 2 ДЕС. Същият се позовава на задължителна практика на ВКС, както и на актове на ЕСПЧ и Конституционния съд на РБ във връзка с правото на защита, които не е могъл да представи, за да бъдат съобразени при решаване на делото, като счита, че същите съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Насрещната страна по молбата за отмяна Г. С. М. от [населено място], чрез адв. А. А., е подала писмен отговор, в който е изложила твърдения за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда като следва да се остави без разглеждане /в този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като правото на заинтересованата страна да иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се допуска само когато се твърди наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, т. е. чрез тях се установяват релевантни за правния спор факти, въз основа на които съдът може да достигне до различен извод по спора. Ето защо молителят следва да изложи твърдения за фактически обстоятелства, във връзка с предмета на спора, които не са били взети предвид при разглеждане на делото и са предвидени като основание за исканата отмяна в някоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 ГПК. Когато сочените в молбата за отмяна обстоятелства са ирелевантни за правния спор, т. е. не са били включени или са без каквото и да е значение за предмета на делото, проверката на Върховния касационен съд по същество - дали обстоятелствата са нови и от съществено значение за изхода на делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, се явява безпредметна. Молителят в настоящото производство се позовава на актове на КС, ВКС и ЕСПЧ, като счита същите за нови /нововъзникнали/ обстоятелства, които обективно не е могъл да включи в предметния обхват на производството по делото. Тези съображения не могат да бъдат основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по своята същност те са по съществото на правния спор и не могат да бъдат преценявани в настоящото производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове по реда на чл. 307 ГПК, освен в изрично предвидените в закона хипотези на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, относно които надлежни твърдения не са изложени. С оглед изложеното и предвид липсата на точни и конкретно формулирани твърдения за наличието на соченото от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответната страна по молбата сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,