Определение № 6735 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Т. С., от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адвокат С. Стоянова, против определение № 5743/07.05.2026 г. постановено по адм. дело № 1370/2026 г. по описа на Административен съд-Варна, XXV състав. Изложени са съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на С. Т. С., подадена срещу Заповед № 129/22.04.2026г. на кмета на район "Приморски"- Община Варна, с която е утвърден Протокол № 2/09.04.2026г. на Комисиятата по чл.6, ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ, Наредбата/, приета с решение на Общински съвет-Варна, в частта на приетото по отношение на оспорващата решение по т.5. С атакуваното определение жалбата е оставена без разглеждане и образуваното по нея съдебно производство е прекратено, по мотиви, че както заповедта, така и утвърдения с нея протокол на комисията, в частта на решението, отнасящо се до оспорващата, не представляват подлежащи на оспорване индивидуални административни актове, съгласно чл. 21, ал. 5 АПК. Съдът е приел, че годен за оспорване индивидуален административен акт би била заповедта по чл.46, ал.2 ЗОбС, респективно чл.21, ал.6 от Наредбата за прекратяване на наемното правоотношение. Определението е неправилно. Видно от приложените по делото доказателства, със заявление рег.№ ОСИСД26001217ПР/13.03.2026г. С. Т. С. е поискала от кмета на район "Приморски" при Община Варна, да бъде подновено наемното й правоотношение като наемател на общинско жилище, находящо се в гр. Варна, [улица], за срок от три години, съгласно чл.21, ал.5 и чл.13, ал.1 от Наредбата. С решението си по т. 5 от протокол № 2/09.04.2026 г., Комисията, назначена със заповед № 437/11.11.2025 г. на кмета на района е разгледала подаденото заявление, приемайки, че "поради изтичане срока на договора за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд "Настаняване на наематели" към дата 30.04.2026г. и на основание чл.46, ал.1, т.6 ЗОбС и чл.21, ал.5 от Наредбата, следва С. С. заедно с членовете на домакинството й, да освободи общинското жилище. Изложени са мотиви, според които във връзка с подадените годишни декларации от наемателите на общински жилища и извършената служебна проверка по документи, е направена преоценка на нуждата от жилище, тъй като жилищният фонд на район "Приморски" е ограничен. Формиран е извод, че предвид изброените критерии за подбор С. не е крайно нуждаещ се гражданин.Направено е и изричното изявление, че жилището следва да бъде предадено в 10-дневен срок след изтичане срока на договора, който е от дата 28.04.2023г. В заключителната част на решението на Комисията е указано, че в случай, в който общинското жилище не бъде освободено доброволно в 10- дневния срок, съгласно договора за отдаване под наем на общинския жилищен имот, следва кметът на район "Приморски" да издаде заповед за принудително изземване на имота съгласно чл.22 от НУРУЖНГНПОЖ. При тези данни, предвид оглед естеството на направеното до административния орган искане и съдържанието на атакуваното решение на Комисията, взето по протокол № 2/09.04.2026 г., настоящият състав намира за необоснован извода на административния съд, че заповедта на кмета на район "Приморски", утвърждаваща Протокол № 2 от заседание, проведено на 09.04.2026г. на комисията по чл.6, ал.1 от Наредбата, няма характера на волеизявление, с което се засягат права и законни интереси на частната жалбоподателката и на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК. Всъщност, мотивите на съда, за да достигне до постановения резултат, са и вътрешно противоречиви, доколкото е прието, че "в хода на производството по оспорване на евентуално издадената заповед по чл.46, ал.2 ЗОбС ще бъдет преценени мотивите, изложени от органа". Естеството на направеното изявление налага извод, че именно с процесната заповед се постига ефекта на прекратяване на съществуващия договор за наем, дава се срок за доброволно освобождаване на общинския имот и се разпорежда издаване на заповед за принудително изпълнение, в случай, че имота не бъде доброволно освободен от лицето. За жалбоподателката е налице правен интерес от оспорване, а формираните в противен смисъл изводи от първостепенния съд са необосновани. По изложените съображения, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на С. Т. С.. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,