Определение № 55 от 15.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 662/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на “К” О. от с. С., община С. срещу определение № 1* от 13.08.2009 г. на Б. окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 668/2009 г., с което не е прието възражението на П. Т. Д. по чл.423, ал.1, т.1 ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 114/2009г. на Районен съд, гр. С.. И. е за отмяна на определението като неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила- неправилно съдът е приел, че е сезиран с молба за удължаване на срока по чл.414, ал.2 ГПК, вместо, че е сезиран с молба за отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение, и в нарушение на материалния закон чл.327, ал.1 ТЗ. Към частната жалба има приложено от жалбоподателя изложение на основанията за допускане касационно обжалване на определението на Б. окръжен съд. В писмен отговор В. Д. И. е изложил съображения за отхвърляне на частната жалба като недопустима. Твърди се, че тя е подадена от лице, което не е страна в заповедното производство. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: По молба на В. Д. И. от 9.02.2009г. е разпоредено издаването на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК срещу П. Т. Д. С разпореждане на същия съд е издаден изпълнителен лист в полза на И. Длъжникът П. Д. е подал молба до Б. окръжен съд за отмяна на заповедта за изпълнение и на издадения изпълнителен лист, квалифицирана от него по чл.423, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С определение, постановено в закрито заседание от 13.08.2009г., предмет на обжалване с частната жалба, окръжният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.3 ГПК за приемане на възражението на Д. срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение. Подадената от “К” О. частна жалба е процесуално недопустима, защото е подадено от лице, което няма правен интерес от обжалване на определението на Б. окръжен съд. Дружеството не е страна в заповедното производство, спрямо него няма постановен съдебен акт, което го лишава от право и от интерес на жалба. На второ място обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. Определенията на въззивен съд, постановени по реда на чл. 423, ал.1 ГПК не подлежат на инстанционен контрол. По съществото си производството е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед. Актовете постановени по този ред по принцип не подлежат на обжалване. Липсва и изрична норма, която предвижда обжалване на определението, поради което постановеното от въззивния съд съдебен акт е окончателен. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение