Определение № 156 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на Л. Н. Т. срещу определение № 505 от 06.07.2012г по ч.гр.д. № 140/2012г на Върховен касационен съд, ІV г.о с което е оставена без разглеждане нейна частна жалба срещу въззивно определение от 02.12.2011г по ч. гр.д № 335/2011г на Окръжен съд Монтана, постановено в потвърждаване на първоинстанционно определение ,с което е отказано привличане на трето лице помагач. В жалбата се поддържа, че в обжалваното определение неправилно съставът на ВКС приема недопустимост от обжалване на въззивните определения по чл. 219 вр. чл. 220 ГПК.В подкрепа на оплакванията си прилага определение № 554/2010г по ч. Гр.д424/2010 ВКС (постановено по реда на чл. 288 ГПК ) като пример за друго разрешение във връзка с чл.274 ал.3 ГПК. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. С оставената без разглеждане касационна частна жалба е било атакувано въззивно определение, което не е преграждащо за делото по смисъла на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК, не е и от категорията съдебни актове в обсега и приложното поле на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК В тази връзка са и изложените в обжалваното определение съображения от състава на Върховен касационен съд ,предвид даденото в т.5 на ТР №1/2001г на ОСГК на ВКС разяснение ,приложимо и при действащия процесуален закон. Касаторът неоснователно изтъква доводи за установена практика в обратен смисъл, тъй като практиката на ВКС по процесуалния въпрос за допустимостта за касационно обжалване на процесната категория определения (чл. 220ГПК) е формирана при упражняван контрол спрямо актове ,с които частни касационни жалби се оставят без разглеждане от състави на ВКС ( опр.898/2010 ч.д.№713/10 ТК, опр№170/2012 ч.д.№67/2012 ТК, Опр 895/2010 І г.о, опр.№429/2011 ч.гр.д385/2011 ІV г.о и др.) а не от определения, постановени по реда на чл.288 вр чл. чл. 274 ал.3 т.2 ГПК. По изложените съображения Върховен касационен съд, ІІІг.о