Определение № 2760 от 02.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1641/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ника 31“ ООД, [населено място], чрез адв.С. К. от САК, срещу определение № 77 от 01.04.2025г. по възз.ч.т.д. № 59/2025г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което се оставя без разглеждане, като недопустима, депозираната от дружеството-жалбоподател частна жалба срещу определение № 74 от 03.02.2025г. по т.д. № 57/2023г. на ОС - Габрово в частта, с която е изменен списъка на приетите вземания спрямо длъжника „Вагонен завод-Интерком“АД, като е изключено предявеното от частния жалбоподател вземане в общ размер 400 425.56лв. и същото е включено в списъка на неприетите вземания, и се прекратява производството по делото. Незаконосъобразността на обжалваното определение е обоснована с доводи за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с подадените от частния жалбоподател по електронен път на сайта на съда, подписани с електронен подпис, молба от 16.12.2024г. с приложени към нея документи. Искането е за отмяна на определението и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Направени са и искания за извършване на служебна справка относно постъпването на молбата от 16.12.2024г. в системата на съда, както и, ако се приеме, че частната жалба е недопустима, тя да се счита като молба за отмяна на влязлото в сила определение № 74/03.02.2025г. по т.д.№ 57/2023г. на ОС - Габрово. Съставът на I т.о., въз основа на поддържаното в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, като насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. посл. ГПК, изхождаща от надлежна страна и депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да остави без разглеждане частната жалба срещу постановеното в производството по чл.692 ТЗ определение, съставът на апелативния съд е приел, че тя е недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Позовал се е на чл.692, ал.6 ТЗ и чл.613а, ал.3 ТЗ, като е посочил, че обжалваното определение не е е от категорията определения по чл.274, ал.1 ГПК, тъй като нито е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично посочено в закона. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Както изяснено в мотивите към т.6 на ТР № 1/2017г. от 03.12.2018г. на ОСТК на ВКС, обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. Такава регламентация по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. В чл. 613а, ал. 1 ТЗ са изброени изчерпателно актовете (решения и определения), които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали актове в ал. 3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. По отношение на тази втора група актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, като те не подлежат на касационно обжалване. Доколкото други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не са предвидени, обжалваемостта им е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК - преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Следователно, правилото е, че обжалването на актовете в производството по несъстоятелност е принципно едноинстанционно, а на двуинстанционен контрол подлежат само изрично и лимитативно изброените в чл. 613а ал. 1 ТЗ актове на съда по несъстоятелността. Това правило произтича от характера на производството като такова по универсално принудително изпълнение и е симетрично на правилото на чл. 437, ал. 4 ГПК в индивидуалното принудително изпълнение. По отношение на определенията по чл.692, ал.1 и ал.4 ТЗ, каквото е обжалваното определение, е изрично предвидено в разпоредбата на чл.692, ал.6 ТЗ, че е неподлежащо на обжалване. То не се ползва със сила на присъдено нещо, но обвързва кредиторите и длъжника, освен ако спорът бъде разрешен по различен начин в исково производство по чл. 694 ТЗ или чл. 637, ал. 3 ТЗ с влязло в сила решение, ползващо се със сила на присъдено нещо спрямо всички участници в производството по несъстоятелност. До тези изводи правилно е достигнал съставът на апелативния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед на този резултат, е безпредметно произнасянето по останалите искания. Така мотивиран, съставът на I т.о.: