Определение № 1244 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2055/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Л. Г. срещу разпореждане № 8671 от 20.04.2023 г., постановено по в.ч. гр. д. № 12448 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-IV-Г състав, с което е върната частната и касационна жалба вх. № 5147 от 19.01.2023 г. срещу определение № 12380 от 2.12.2022 г. по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предходната инстанция неоснователно е игнорирала изложените в молбата до нея обстоятелства, че е в затруднено финансово състояние, няма доходи и не разполага с необходимите парични средства за заплащане на дължимите държавни такси и за ангажиране на професионална защита. Моли разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато за администриране на частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане на въззивен съд. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 12380 от 2.12.2022 г. по ч. гр. д. № 12448 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV Г въззивен състав, е оставена без уважение частната жалба на М. Л. срещу определение № 102360 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 14610 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, с което е отказано освобождаването и от внасяне на 15 лв. държавна такса. Въззивният съд се е мотивирал с обстоятелството, че молителката не е представила декларация по образец за материално и гражданско състояние, въпреки че и е бил връчен образец от такава декларация. Частната касационна жалба срещу определението на Софийския градски съд е била оставена без движение с разпореждане № 1547 от 23.01.2023 г., съдържащо указания да представи документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв., изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приподписано от адвокат и адвокатско пълномощно. След като е получила препис от разпореждането, М. Л. Г. е поискала да бъде освободена от държавна такса и да и бъде предоставена безплатна правна помощ. Във връзка с тези искания съдът и е указал да представи доказателства за финансовото и семейното си положение, като депозира попълнена декларация по чл.83 от ГПК. Разпореждане №5638 от 14.03.2023 г., съдържащо указанията, както и копие от декларацията, са и връчени на 24.03.2023 г. Молбата и за продължаване на срока за изпълнение на указанията е удовлетворена, като срокът е продължен с две седмици, считано от 3.4.2023 г. След като срокът е изтекъл и молителката не е представила попълнена декларация, на 20.04.2023 г. съдията докладчик е върнал частната касационна жалба поради неизпълнение на указанията. Това разпореждане съответства на процесуалния закон, тъй като чл.83, ал.2 от ГПК изисква преценката на съда за липсата на средства за внасяне на такси и разноски да се извърши въз основа на обстоятелствата, посочени в т.1 до 7 на тази разпоредба. За да се установят тези обстоятелства, молителят следва да попълни съответната декларация, което молителката упорито отказва да извърши. Резултатът от нейното процесуално бездействие е недоказване на липсата на средства за внасяне на таксата и съответно води до законосъобразен отказ да бъде освободена от това задължение. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение