Определение № 43 от 09.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4720/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Г. Д. К. - ответник по касационната жалба и в исковия процес, в която молителката твърди, че с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 3789/29.07.2024 г., съставът на ВКС неправилно не й е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, приемайки, че не са представени доказателства за извършването им. Към молбата си по чл. 248 ГПК молителката е приложила заверени преписи от фактура за извършено от Г. К. на 02.07.2024 г. плащане по банков път за осъществено процесуално представителство по настоящото дело, както и приходен касов ордер за същото в полза на адв. И.. В постъпил по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата с правно основание чл. 248 ГПК и касатор и ищец в исковия процес - И. Т. И., изразява становище, че тя е неоснователна, тъй като представянето на доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение е преклудирано, а и доказателствата не установяват извършване на действително плащане. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, но е неоснователна. Молителката Г. Д. К. е ответник по касационната жалба и в това си качество е подала писмен отговор на същата, в който е направила искане за присъждане на сторените пред ВКС съдебно-деловодни разноски. Доказателства за извършването на такива, обаче не е представила, поради което с определението си по чл. 288 ГПК настоящият съдебен състав е приел, че поради липсата на доказателства за сторени съдебно – деловодни разноски, такива не следва да се присъждат. Производството по реда на чл. 248 ГПК е предназначено за поправяне на пропуск на съда при присъждането на съдебно – деловодни разноски с постановения основен съдебен акт. То не съставлява допълнителна възможност за страната да поправи свой пропуск на искането за разноски и/или при представянето на доказателства за тях. С постановяването на основния съдебен акт, с който съдебното производство е приключило, тези възможности за нея се преклудират. Искането на Г. Д. К. за изменение на окончателното определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по делото, би могло да е основателно, ако са били представени доказателства за плащането на договореното възнаграждение, но съдът е пропуснал да ги вземе предвид. Тъй като такива документи молителката е представила едва с молбата по чл. 248 ГПК, с определението си по чл. 288 ГПК, съдът не е допуснал пропуск, подлежащ на поправяне по реда на чл. 248 ГПК, поради което молбата с правно основание чл. 248 ГПК е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Та би била неоснователна, дори горепосочените доказателства да бяха представени преди постановяване на определението по чл. 288 ГПК, поради това, че тези доказателства не установяват действително извършване на плащането на договорения адвокатски хонорар, по банков път, съобразно изискванията на т. 1 ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според задължителните разрешения на последното, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Затова, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Процесното плащане, визирано в представената от молителката фактура, е такова по банков път, но то не е удостоверено с изискуемите горепосочени банкови документи, поради което не може да се приеме, че е осъществено. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, съставът на Трето гражданско отделение