Решение № 15 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 357/2010 г.

Решение № 15 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 357/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. П., М. В. П., Н. А. П. и Л. А. П., чрез процесуалните им представители-адвокатите Б. и Б. против въззивно решение № 1365 от 5.11.2009 г. по в. гр. д. № 654 по описа за 2009 г. на С. апелативен съд, с което е обезсилено решение от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5074/07 г. на С. градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на симулативна сделка и обявяване за действителна на прикритата сделка по отношение на недвижим имот-апартамент в [населено място] [улица] на партерния етаж, със застроена площ от 39 кв. м., като симулацията е в личността на приобретателя-действителен такъв е А. Н. П., а не П. Н. П. и иска с правно основание чл. 97 от ГПК, като е прекратено производството в тази част. Решението на СРС е оставено в сила в останалата част, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения от Н. А. П. и Л. А. П. иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД. Като се сочи отменителното основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

С определение № 711 от 9.07.2010 г. - ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставения въпрос за обхвата на спорното право и наличието на правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 26 от ЗЗД.

В съдебно заседание страните не се явяват лично, с изключение на ответника П. П.. Страните се представляват от процесуалните си представители. Пълномощникът на касаторите поддържа изложените в жалбата доводи, които доразвива в представени писмени бележки. Пълномощникът на ответниците пледира за оставяне в сила решението на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

Поставеният въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване- за обхвата на спорното право и за правния интерес - се поставя във връзка с наличието на предходно дело /гр. д. № 1732/98 г. на СРС/, което се е водило между същите страни/като настоящите ищци са били ответници, а настоящите ответница-ищци/, предмет на което са бил следните четири иска:

• иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от СК за прогласяване на нищожност на друг договор- за доброволна делба от 26.12.1990 г., за друг имот-четириетажен апартамент на втори надпартерен етаж в сградата в[населено място] [улица], който е уважен,

• иск с правно основание чл. 22, ал. 3 от СК за обявяване за недействителна по отношение на И. К. П. продажбата от 19.02.1991 г., по друг договор, сключен с н. а. № 1636/91 г., с която П. Н. П. е продал на брат си А. Н. П. процесния апартамент в [населено място] [улица] на партерния етаж, на площ от 39 кв. м., който също е бил уважен,

• иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на друг договор- за продажба от 21.01.1994 г., сключен с н. а. № 827/94 г., с които настоящите първи и втори ищци са прехвърлили на третия и четвъртия-процесния апартамент в[населено място] [улица] на партерния етаж, на площ от 39 кв. м, който е уважен и

• иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като са осъдени настоящите ищци да предадат на настоящите ответници апартамента в[населено място] [улица] на партерния етаж, на площ от 39 кв. м. -уважен.

Настоящето производство е образувано по предявен иск от ответниците по гр. д. № 1732/98 г. на СРС срещу тогавашните ищци, с който се иска -да бъде прогласена на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожността на различен от гореизброените договори/който не е бил предмет на гр. д. № 1732/98 г. на СРС/- за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 23.06.1988 г., сключен с н. а. № 183 д. № 2904/88 г., но касаещ същия имот- апартамент в [населено място] на [улица], партерен етаж. Посоченото основание е-симулация в личността на приобретателя-действителен такъв е А. Н. П., а не П. Н. П.. Ищците считайки, че са налице изискванията на закона, желаят да бъде обявена за действителна прикритата сделка, като отделно предявяват и иск с правно основание чл. 97 от ГПК за признаване по отношение на ответниците, че са собственици по давност на имота, като искат и отмяна на н. а. № 183 д. № 2904/88 г.

При тези факти-въззивният съд е приел, че така предявените искове са недопустими като преклудирани от силата на присъдено нещо по решението по предходния спор. Позовал се на обстоятелството, че между същите страни, за същия имот- въпросът за собствеността вече е бил разрешен. Изложил е аргументи, че в приключилия спор- настоящите ищци-чрез възражение е следвало да наведат доводите, на които сега се позовават за симулативност на договора за издръжка и гледане и за придобиване на имота по давност. Посочил е, че след влизане на решението в сила пропуснатите възражения са преклудирани, защото силата на присъдено нещо обхваща както предявените, така и непредявените възражения на ответника.

Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи, защото въпросът за действителността на процесния договор от 1988 г., сключен с н. а. № 183 д. № 2904/88 г. не е бил предмет на приключилото гр. д. № 1732/98 г. на СРС. В това производство е разглеждан въпроса за действителността на друг договор от 1990 г., сключен между други страни и касаещ друг имот. Силата на присъдено нещо има за предмет правото, което е предмет на решението, а чрез него правото, което е предмет на делото. Предметът на делото е твърдяното/или отричано/от ищеца право, чието правно естество обективно следва от фактическите твърдения и петитума на исковата молба въз основа на правната норма. Сега твърдяното от ищеца право, във връзка с което е предявен иска по чл. 26 от ЗЗД относно сключената с н. а. № 183 д. № 2904/88 г. сделка-не е било предмет на приключилото дело /№ 1732/98 г. на СРС/ и по отношение на него не е налице сила на присъдено нещо. Следователно- съдът е дължал произнасяне по така предявения иск.

Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Пред вид на обстоятелството, че спорът не е преценен по същество - след отмяната, делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по същество по всички предявени искове.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение