Определение № 198 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1312/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 16949 от 27.08.2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Г” въззивен състав, постановено по ч. гр.д. № 10362 по описа за 2013 г., с което е потвърдено разпореждане от 4.06.2013 г. по гр. д. № 13909 по описа за 2013 г. на СРС, 63 състав, за отхвърляне на заявление вх. № 3111017/29.03.2013 г. на частния жалбоподател. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, констатира следното: От значение за допустимостта на подадената жалба е отговорът на въпроса по т.8 от ТР по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване. За допускането на касационно обжалване и съответно за основателността на жалбата следва да бъде съобразен отговорът на въпроса по т.18 на същото тълкувателно решение дали е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор. Ето защо производството по частната жалба трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по делото. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение