Определение от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6806/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрк. К. Кирилов, срещу Решение № 1497 от 07.03.2023 г., постановено по адм. д. № 4662 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба от „Синдра Фарм“ ЕООД, с ЕИК 204829662, е прогласена нищожността на ревизионен акт (РА) № Р-22221121003029-091-001 от 04.01.2022 г., издаден от Ш. Сали, на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и С. Кьосева, на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 480 от 31.03.2022 г. на директора на Д „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на 83201,93 лв., от които задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 76910,56 лв. и лихви върху тях в размер на 6291,37 лв. При това, преписката е изпратена на компетентната ТД на НАП - София за възлагане на нова ревизия и са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение и материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че РА е нищожен поради липса на компетентност. Касацонният жалбоподател твърди, че ревизионното производство е възложено по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, а не по реда на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК както е приел решаващият състав на АССГ. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК преодолява ограничението на чл. 11, ал. 3 ДОПК на териториалния директор да делегира правомощията си по възлагане на ревизия на органи по приходите и служители от същата териториална дирекция по реда именно на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Като съобрази, че с Разпореждане от 27.09.2024 г. на председателя на Върховния административен съд е образувано тълк. д. № 2/2024 г. по описа на този съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за спиране на съдебното производство. Предвид изложеното и доколкото решението, което ще бъде постановено по цитираното тълкувателно дело ще бъде от значение за правилното решаване на настоящото дело, то следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Воден от горното, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 292 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение