Определение № 51 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 149/2009 г.

Производството е образувано на основание чл.43, т.3 НПК по повод определение от 05.03.2009г. по нохд № 68/2009г. по описа на Исперихския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като не може да се образува състав поради непопълнен съдийски щат, в който случай председателят на съответния окръжен съд може да командирова друг съдия за разглеждането и решаването на делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение съобрази данните по делото, становището на прокурора и прие следното: Нохд № 68/09г. по описа на Исперихския районен съд, за което се иска промяна на местната подсъдност, е образувано на основание внесен обвинителен акт срещу Ф. А. Х. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 и ал.1, т.1 НК. Определените по делото съдии-докладчици с разпореждания последователно са си направили отводи на основание чл.29, ал.1 НПК, като са изложени съображения за наличието на процесуални пречки за всеки от тях за участие в разглеждането му. С определение от 05.03.2009г. на председателя на съда производството по делото е прекратено поради невъзможността да бъде сформиран състав, който да го разгледа, и същото е изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл.43, т.3 НПК. Посочено е, че основанията за това са отводи на съдия Ц. и на командирования за периода окръжен съдия - И. Г., както и продължителното отсъствие на съдия Б. поради отпуск за бременност и раждане и една незаета длъжност за районен съдия. При тези данни, искането за промяна в местната подсъдност на делото е основателно, тъй като е изчерпан кадровия състав на РС – Исперих по отношение разглеждането му. Същото следва да се пренесе за разглеждане по правилата на местната подсъдност, в друг, еднакъв по степен съд, какъвто географски най-близо е РС – Кубрат, като по този начин ще се гарантира спазването на законоустановения принцип за приключване на делото в разумен срок. ВКС намира за необходимо да отбележи, че по основателността на самоотводите и отводите се произнася съдът, независимо от състава му, с мотивиран акт, който винаги е определение, по аргумент от чл.31, ал.4 във вр. с чл.32, ал.1, т. 3 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение