Определение № 306 от 13.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2013 г.

Постъпила е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, наименована „частна жалба” от Софийски адвокатски съвет, вх. № 4897/20.05.2013 г., чрез пълномощник адвокат Ч. Г. Т., срещу определение № 98/24.04.2013 г., постановено по настоящото дело в частта му за разноските. Заявен е довод за несъразмерност с правната и фактическа сложност на делото по чл. 78, ал. 5 ГПК и се иска прогласяване за нищожен договор за правна защита и съдействие по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Ответникът по молбата А. Б. Д. счита, че молбата е неоснователна. За ответника по молбата Висш адвокатски съвет не е изразено становище. За да се произнесе Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение взе предвид следното: С определение № 152/14.06.2013 г., постановено по настоящото дело от Върховния касационен съд, в настоящия състав е спряно производството по делото на основание чл. 292 ГПК във връзка с образувано тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК. Производството по тълкувателно дело № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК е приключило с постановено на 6.11.2013 г. тълкувателно решение. С т. 3 от мотивите на тълкувателното решение е посочено, че по действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда при постановяване на решението служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита, както и че с чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено процесуално правомощие само страна в процеса да може да иска от съда намаление на претендирано като разноски по делото възнаграждение за процесуално представителство и защита на страната от адвокат. В конкретния случай още с отговора на жалбата от Софийски адвокатски съвет, по повод на която е образувано настоящото производство, ответникът по жалбата А. Б. Д. е поискала присъждане на направените от нея по делото разноски за адвокатска защита и процесуално представителство в размер на сумата 1 200.00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 4.03.2013 г. с пълномощно /приложен на стр. 21/. Видно от документа между страните по договора е уговорено възнаграждение в размер на сумата 1 200.00 лв., която сума е заплатена в брой от А. Б. Д. на адвокат В. Г.. Искането на последната за присъждане направените по делото разноски не е оспорено от процесуалния представител на касатора адвокат Ч. Г. Т. нито преди, нито в рамките на проведеното на 22.04.2013 г. с личното участие на последния открито съдебно заседание по делото. Размерът на заплатеното от ответника по молбата възнаграждение на адвокат е оспорен несвоевременно по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Искането за прогласяване нищожност на посочения по-горе договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, не се поставя на обсъждане, поради ненадлежното му заявяване в настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение