Решение № 7556 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11007/2016 г.

Решение № 7556 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11007/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. П., срещу решение № 1297 от 22.06.2016 г. на Административен съд - гр. П. (АСП), постановено по адм. д. № 2596/2015 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16001614002297-091-001/03.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 734/18.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП. Касаторът претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за необосновани изводите на съда за доказани налични парични средства, предоставени на ревизираното лице в заем и дарени й такива. Доказването на тези обстоятелства със свидетелски показания счита за неубедително. Оспорва изводите на съда и в частта на установените задължения по КСО и ЗЗО. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - И. С. Б. от гр. К., оспорва касационната жалба чрез адв. Хаджиева. Претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АСП РА на И. С. Б. при ревизия по реда на чл. 122 - 124а ДОПК за периоди 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г., както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 719,74 лв. и лихви за забава в размер на 232,87 лв.; вноски за ДОО в размер на 1212,61 лв. и лихви в размер на 696,84 лв.; вноски за ДЗПО в размер на 473,67 лв. и лихва за забава в размер на 224,67 лв. и вноски за ЗО в размер на 589,88 лв. и лихва за забава в размер на 208,30 лв. В хода на ревизията е извършена съпоставка между получените от ревизираното лице суми в брой и извършените парични плащания. Установените превишения на плащанията над разполагаемите парични средства са квалифицирани като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и основа за облагане с данък върху доходите и ЗОВ, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и чл. 124а ДОПК. За начално салдо към 01.01.2011 г. е прието, че не са налице парични средства и същото е счетено за нулево. Ангажирани са доказателства и са изложени твърдения за предоставени заемни средства и дарени такива, като същите са приети от органа по приходите за недоказани, а именно: 5000 лв. дарение от С. К., баща на РЛ, получено на 11.11.2008 г.; 4000 лв. дарение от С. К., баща на РЛ, получено през м. 01.2010 г.; 9000 лв. дарение от И. К., дядо на РЛ, получено през м. 02.2011 г.; 7500 лв., получени по договор за заем от 10.03.2011 г. от М. П. и 5000 лв., получени по договор за заем от 16.08.2011 г. от А. Б. Органът по приходите е приел, че сочените суми не следва да дадат отражение в приходната част на паричния й поток за 2011 г., нито част от тях да бъдат съобразявани като начално салдо за същата. Съдът е намерил, органите по приходите незаконосъобразно не са признали получените като дарение суми от Б. в размер на 5000 лв. през 2008 г. и в размер на 4000 лв. през 2010 г. от нейния баща С. К., но законосъобразно са приели, че тези суми не са били налични към 01.01.2011 г. При това положение изводът на приходна администрация за нулево начално салдо към 01.01.2011 г. е приет от съда за обоснован. Съдът е приел, че органите по приходите незаконосъобразно не са включили в паричния поток за 2011 г. сума в размер на 9000 лв. - дарена от дядото на РЛ. Съдът е мотивирал съждението си като е посочил, че дарението е декларирано още в хода на ПУФО, разпитани са свидетели в тази връзка, които потвърждават както даряването на сумата, така и нейния размер, представено е извлечение от банкова сметка в Банка ДСК, видно от която И. К. е изтеглил сума в размер на 5128,84 лв. на 15.07.2009 г. Съдът е счел дарението за действително и е приел, че сумата в размер на 9000 лв., следва да бъде призната и включена в паричния й поток за 2011 г. Полученият заем на 10.03.2011 г. от М. П., съдът е счел също за реално предоставен, предвид което сумата в размер на 7500 лв. е следвало да се включи в паричния поток. Сочи, че освен с представен договор за заем от 10.03.2011 г., предаването на паричната сума (извършено в брой) от М. П. на Б. се потвърждава от разписка за получена сума, дадените от П. писмени обяснения и от показанията й в съдебно заседание, проведено на 18.01.2016 г. Налице е връщане на заемните средства по банков път, за което са представени банкови извлечения от двете банкови сметки-активна и пасивна. Посочено е в допълнение, че в хода на извършена ПУФО от страна на РЛ се твърди, че за покупка на имот в гр. К. е взела заем от приятелката си М. П., който заем е бил върнат. Осъществена е и насрещна проверка на П., при която са представени идентични документи. Установена е разполагаемост на средства от страна на заемодателката. За неоснователно е счетено възражението на Б., че органите по приходите незаконосъобразно са отказали да зачетат сума в размер на 5000 лв. по предоставен заем от А. Б. Съдът е намерил, че сочената сума се споменава едва на етап възражение против РД, като е представен единствено договор за заем от 16.08.2011 г., ведно с доказателства за наличието на заетата сума при Б. Други доказателства не са ангажирани нито е ревизионното нито в съдебното производство. Поради което съдът е приел за обосновани изводите на органите по приходите. Съдът е посочил като незаконосъобразно включването в разходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2011 г. на разходи за покупко-продажба на недвижими имоти, реализирани от съпруга на Б. Решаващият състав подробно е мотивирал акта си с позоваване на Семейния кодекс. Сочи, че действително процесните недвижими имоти са придобити по време на брака са в режим на СИО, което обаче не означава, че за тяхното придобиване всеки от съпрузите е платил 1/2 от стойността на закупената вещ. Предвид което е приел, че сумите в размер на 3850 лв. за "Покупка на недвижим имот в режим на СИО в гр. К., ул. "К." № ..." на 06.04.2011 г. (представен е Нотариален акт (НА) № 46, том I, peг. № 903, дело № 41 от 06.04.2011 г.) и в размер на 1700 лв. за "Покупка на недвижим имот в режим на СИО в с. Р., общ. Е." на 29.08.2011 г. (представен е НА № 187, том I, peг. № 3713, дело № 168 от 29.08.2011 г.) не следва да бъдат включвани в разходната част на паричния поток на ревизираното лице. По делото е ангажирана и приета без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, която е направила преизчисления на паричните потоци в различни варианти, при съобразяване на предоставените суми поотделно. Така мотивиран и след преизчисление съдът е приел, че не е налице недостиг на парични средства, респективно, не са налице обстоятелства обективиращи прилагане на особения ред визиран в чл. 122 ДОПК, което е довело до незаконосъобразно определяне на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. на И. Б. Съдът е посочил, че съображения за незаконосъобразното определяне на данъчната основа за облагане, а оттам и на задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г., води до незаконосъобразно определяне и на задълженията за ЗОВ за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. Поради което е отменил РА като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Административният съд е направил задълбочен анализ на събраните в хода на ревизията и пред него доказателства и е формирал правните си изводи в съответствие с правилата на логическото мислене, при обоснована съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата по делото, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване, с изключение на съжденията му относно дарението сторено от дядото на ревизираното лице И. К. Съдът правилно е намерил за незаконосъобразен извода на органа по приходите, че Б. е получила дарения в размер на 5000 лв. през 2008 г. и в размер на 4000 лв. през 2010 г. от нейния баща С. К., но законосъобразно са приели, че тези суми не са били налични към 01.01.2011 г. Не са налице доказателства за разположението на паричните средства при надарената към началното на 2011 г., което обосновава констатацията за нулево начално салдо. Съдът обосновано е признал приход в размер на 7500 лв. по договор за паричен заем, сключен с М. П. от 10.03.2011 г. като е приел, че представените по делото доказателства са достатъчни за доказване действителността на възникналото правоотношение, съответно на реалното предаване и връщане на процесната сума. Същите са декларирани още в хода на инициирана проверка и съдът правилно е приел, че ангажираните доказателства оборват констатацията на органа по приходите за недоказано получаване на сочените средства. Предоставянето на сумата е потвърдено от заемодателката, като произходът на средствата също е установен. Връщането на сумата по банков път на 29.08.2013 г. прави обосновано реалното й получаване. Фактът на предоставянето на сума в размер на 7 500 лв. е потвърден със свидетелски показания. Налице са и декларации, депозирани още в хода на ПУФО. При извършените насрещни проверки, твърденията за получени суми от П., не са разколебани и същите правилно са съобразени от решаващият състав като получени и даващи отражение в приходната част на паричния поток за 2011 г. Не така стои въпросът с твърдените за получени и прието от съда за такива 9000 лв. - дарение от И. К. - дядо на ревизираното лице. Съдът неправилно е намерил за незаконосъобразен отказа на приходната администрация да признае, съответно да включи в приходната част на паричния поток за 2011 г., дарената от дядото на Б. сума в размер на 9 000 лв. Неправилно са преценени като убедителни събраните гласни доказателства относно дарените средства, а писмени такива не са налице. Б. заедно с майка си (свидетел по делото) се е грижила за дядо си след смъртта на баща си и брат си. Изслушани са показанията на свидетели - майка и братовчедка на ревизираното лице, в чието присъствие е осъществено дарението, които съдът е приел безрезервно, без да съобрази, че лицата - свидетели по делото са в родствена връзка с Б. За доказване даряването на средства е представено единствено извлечение от банкова сметка в Банка ДСК, видно от която И. К. е изтеглил сума в размер на 5128,84 лв. на 15.07.2009 г. Посочената дата е крайно отдалечена от момента на даряване, а именно м. 02.2011 г. и същата е значително по-малка от неговия размер - 9000 лв., няма данни и за това къде е съхранявана сумата от датата на тегленето, до тази на даряването. Съдът немотивирано е счел, че изтеглената сума обосновава възможността на дядото да дари на Б. година и половина по-късно процесните суми. В този смисъл неправилно съдът е счел, че сумата в размер на 9000 лв., предоставена на Б. през 2011 г. от нейния дядо И. П. К., следва да бъде призната и включена в приходната част на паричния й поток за 2011 г. Така ангажираните доказателства не опровергават извода на органа по приходите, че дарението на парични средства не е осъществено. Правилни са изводите, базирани на изследване доказателствата свързани със заема, твърдян за получен от А. Б., а именно за недоказаност предаването на средства и необорване констатацията на органа по приходите в тази връзка. Съдът правилно е намерил за незаконосъобразен РА относно отразените в разходната част на паричния поток суми, представляващи половината от стойността на закупени от съпруга на ревизираното лице недвижими имоти. Анализирайки уредбата на съпружеската имуществена общност по СК и характера съвместния принос, съдът е формирал правилен извод, че ревизорите необосновано и в противоречие със събраните доказателства и правната уредба са приели, че разходите, сторени от съпруга на Б. за закупуване на имущество, следва да бъдат поделени между двамата предвид придобиването му по време на брака. Настоящият състав не споделя мотивите на съда относно дарението на 9000 лв. от дядото И. К., независимо от това обаче, при съобразяване нулево начално салдо към 01.01.2011 г., включване на разход по НСИ, включване в приходната част на паричния поток на лицето на заемните средства предоставени от М. П. в размер на 7500 лв., при изваждане от разходната част на суми в размер на 5 500 лв., представляващи половината от сторените разходи от съпруга на ревизираното лице за покупка на недвижими имоти, не е налице превишение на разходи над приходите, респективно недостиг на парични средства. Последното прави извода на съда - верен като краен резултат. Не е налице доказаност на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, предвид което правилно съдът е приел РА за незаконосъобразен в частта на определените задължения на И. Б. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в едно с прилежащите лихви. Съдът правилно е счел за незаконосъобразен РА и в частта на установените задължения по чл. 124а ДОПК със съображения за незаконосъобразното определяне на данъчната основа за облагане, което препятства определянето и на задълженията за ЗОВ на ревизираното лице за 15.02.2011 г. - 31.12.2015 г. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда в тази им част и намира решението за правилно. По изложените съображения касационната жалба на ДДОДОП гр. П. е неоснователна. Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба се следват разноски в размер на 660 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,