Решение № 3372 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10516/2025 г.

Образувано е по искане на Е. Ц. С. за отмяна на влязло в сила Решение № 5735 от 02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 6081/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е оставено в сила решение № 260 000 от 10.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Плевен. Искателката поддържа, че са налице основания за отмяна на съдебното решение по чл. 239 АПК, като в съдебно заседание поддържа, че претендира искането си за отмяна на всички основания по чл.239 от АПК. В искането се сочи, че съдебният акт е постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост, като се излагат доводи, че при постановяването му не е съобразено действието на Приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси при определяне стойността на имота по реда на ЗОСОИ, което според искателката следва да бъде използвано при определяне на стойността на имота в производствата по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Поддържа се също, че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице по делото, както и че не е съобразено Решение № 163 от 11.05.2005 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по адм. дело № 247/2003 г., потвърдено с решение № 7763 от 11.07.2006 г. на Върховния административен съд, с което според искателката е прието, че следва да бъде обезщетена с имот в УПИ IV. Заявява, че направените изводи относно оценката на имота са неправилни и са довели до неправилен размер на обезщетението, като се иска отмяна на постановеното решение. В съдебно заседание отбелязва, че поддържа основанията за отмяна, така както ги е изложила в искането и в уточнителната молба. След заседанието и съобразно предоставената й от съда възможност депозира допълнителни становища – отговори на взетите становища на останалите страни. Ответникът Х. Ц. Х., лично и като управител на „Нина“ ЕООД и "Маги 2002" ЕООД /двете дружества като самостоятелни ответници/, чрез процесуален представител, взема становище по искането за отмяна като го намира за необосновано и неоснователно. Ответникът Областен управител на Област Плевен в депозирани по делото писмени бележи изразява становище, че искането следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, алтернативно отхвърлено като неоснователно. Ответникът Е. Н. Х. не изразяване становище по искането. Ответникът М. С. С. не изразяване становище по искането. Ответникът Д. С. П. и Н. С. Щ. чрез назначеният си особен представител в съдебно заседане се представляват и изразяват допълнително писмено становище за неоснователност на направеното искане за отмяна. Ответникът Н. В. И. не изразява становище по искането. Ответникът Т. В. И. не изразява становище по искането. Върховният административен съд, І колегия, в настоящия петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането за отмяна, наведените доводи и данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С Решение № 5735 от 02.06.2025 г., предмет на искането за отмяна, Върховният административен съд се е произнесъл по административен спор, свързан с определяне на обезщетение по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. В постановения съдебен акт съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, и е изложил мотиви относно приложимия материален закон и начина на определяне на стойността на имота. Като прецени изложеното в искането за отмяна, съобразно посочените в него основания, Върховният административен съд, в настоящия решаващ състав, прие следното: Искането е допустимо като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК, като страна по делото по което е постановен съдебния акт, който е неблагоприятен за страната и е влязъл в сила. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по отмяна, уредено в глава четиринадесета на АПК, представлява извънреден способ за защита срещу неправилни влезли в сила съдебни актове – решения, определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Като средство за извънинстанционен контрол, отмяната се допуска само на основанията, лимитативно установени в разпоредбата на чл. 239 АПК и само по отношение на актовете, посочени в чл. 237, ал. 1 АПК. В разглеждания случай в искането се сочат доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и неправилна преценка на доказателствата. Тези оплаквания по съществото си представляват несъгласие с фактическите и правни изводи на съда, постановил атакуваното решение. Твърденията за неправилно приложение на Приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси, за неправилно възприемане на заключението на вещото лице и за неправилно определяне на стойността на имота са свързани с правилността на съдебния акт и представляват доводи, които са могли да бъдат релевирани и обсъдени в рамките на инстанционния контрол по делото. Производството по отмяна по чл. 239 и сл. АПК не представлява нова инстанция по съществото на спора и не служи за повторна проверка на правилността на съдебното решение, а има за цел отстраняване само на особени пороци, изрично предвидени в закона. На първо място, не се установява наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. За да е налице такова основание, е необходимо да се касае за факти или доказателства от съществено значение за спора, които са съществували към момента на приключване на устните състезания по делото, но не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях по независещи от нея причини. В случая в искането за отмяна не се сочат такива нови факти или писмени доказателства. Напротив, изложените съображения се отнасят до обстоятелства, които са били предмет на обсъждане в рамките на първоначалното съдебно производство, включително начина на определяне на стойността на имота и възприемането на заключението на вещото лице. Следователно не се касае за новооткрити факти, а за несъгласие на страната с направените от съда фактически и правни изводи. На следващо място, в искането не се твърди и не се установява наличие на подправен документ, неистинско доказателство или престъпно действие на страна, свидетел или вещо лице, което да е обусловило постановяването на съдебното решение, каквато е хипотезата на чл. 239, т. 2 и т. 3 АПК. В съдебното заседание искателката прави твърдения относно евентуално неправомерно поведение на вещото лице, но тези твърдения са изложени като предположение и не са подкрепени с влязъл в сила съдебен акт или друг официален документ, установяващ извършването на престъпление или неистинността на доказателство. Законът изисква подобни обстоятелства да бъдат установени по надлежния ред, което в случая не е налице. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 4 АПК, свързано с наличие на противоречие между съдебни решения по същия спор между същите страни. Посоченото от искателката решение на Окръжен съд – Плевен и потвърждаващото го решение на Върховния административен съд са били известни на страните и са били предмет на обсъждане в рамките на проведените съдебни производства. Поради това те не представляват ново основание за отмяна на влязлото в сила решение. Соченото от искателката основание за отмяна - чл. 239, т. 5 АПК, е допустимо само тогава, когато страната, в нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от данните по делото, нито една от възможните хипотези на чл. 239, т. 5 АПК не е налице за искателя. За да бъде съдебната защита ефективна и за да постигне своята цел, а именно разрешаването на правен спор със сила на пресъдено нещо, тя трябва да бъде проведена в съдебно производство с участието на надлежните страни. Няма данни по делото да има нарушения в тази връзка. С. е имала предоставена възможност за активно участие в защита на своите права и законни интереси в проведеното по адм.дело № 6081 от 2024 г. по описа на Върховен административен съд. Съгласно чл. 239, т. 6 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК също е неоснователно. Няма наведени твърдения в искането по това основание. Изтъкнатите в искането фактически обстоятелства не обосновават наличие на основанието за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по 239, т.6 АПК. Изложените в искането доводи относно неправилното приложение на материалния закон, неправилната оценка на доказателствата и необосноваността на съдебния акт представляват касационни оплаквания, които подлежат на разглеждане в рамките на редовния инстанционен контрол. Същите не могат да обосноват приложение на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Производството по чл. 239 и сл. АПК не представлява нова инстанция по съществото на спора и не допуска повторно разглеждане на въпросите относно правилността на съдебния акт. Следователно изложените в искането съображения се свеждат до несъгласие на страната с направените от съда фактически и правни изводи и представляват опит за повторно разглеждане на вече разрешен правен спор, което е несъвместимо с характера на производството по отмяна. Следователно изложените в искането доводи не попадат в нито една от хипотезите на чл. 239 АПК, при които законът допуска отмяна на влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице основанията по чл. 239 АПК за отмяна на Решение № 5735 от 02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 6081/2024 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. При този изход от спора на искателя не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав,