Определение № 172 от 19.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 392/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Инвестбанк“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу постановено по реда на чл.248 ГПК определение № 3032 от 17.11.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2539/2021 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата на банката за присъждане на разноски за въззивното частно производство. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на определението, с искане за отмяната му. Твърди, че искането за присъждане на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение за производството пред САС, е своевременно направено и обективирано в представен с частната жалба списък по чл.80 ГПК. От ответниците по частната жалба – Л. М. и Г. М., чрез процесуален пълномощник, е депозиран отговор, в който се поддържат доводи за правилност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. За да постанови обжалваното определение, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел, че липсва основание за присъждане на разноски на банката, в качеството й на ответник по частната жалба на ищците, тъй като в депозирания отговор банката не е заявила искане в този смисъл. Определението е правилно. Становището на въззивния съд за липса на изрично искане за заплащане на направени от банката разноски в частното производство, образувано по жалбата на ищците срещу първоинстанционното прекратително определение, съответства изцяло на съдържанието на постъпилия писмен отговор на частната жалба – с вх. № 337299/14.07.2021 г., приложен на стр. 16 и 17 от в.ч.гр.дело. Предвид диспозитивното начало в процеса, липсата на надлежно заявено искане за ангажиране на отговорността за разноски на частните жалбоподатели при отхвърляне на тяхната жалба препятства произнасянето на съда по реда на чл.78, ал.3 ГПК. Като неоснователни следва да се преценят доводите на частния жалбоподател, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено в депозирана от банката частна жалба срещу определението на първостепенния съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на „Инвестбанк“ АД за присъждане на разноски за разликата над 720 лв. до 36 000 лв. В посочената частна жалба с вх. № 337665 от 15.07.2021 г., с приложен към нея списък по чл.80 ГПК, е заявено, че банката претендира разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 36 000 лв. Посоченото искане е относимо само към въззивното частно производство, в частта му относно проверката за правилност на атакуваното от банката определение на първостепенния съд. След като частната жалба на „Инвестбанк“ АД не е уважена от апелативния съд, то преценката, че не се дължат разноски, е процесуално законосъобразна и обоснована. Независимо от горното, настоящият състав констатира, че всички заявени искания по чл.78, ал.3 ГПК, са основани на едни и същи доказателства, касаещи: фактурирането на адвокатския хонорар „по договор за процесуално представителство и защита от 09.02.2021 г. – т.д. № 19/2021 г. на СГС, ТО, VI-18 състав“, какъвто договор не е представен, съответно не е доказано договарянето на конкретния размер на адвокатския хонорар, и превеждането на сума от 36 000 лв. с авизо за пл.нареждане от 25.02.2021 г. Всички тези доказателства са относими към посоченото първоинстанционно търговско дело и не съставляват разноски, направени от банката при инстанционното произнасяне по допустимостта на предявените искове. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение