Определение № 10033 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Н. В., чрез адв. Делчева, против Определение № 968 от 28.04.2026 г., постановено по адм. д. № 192/2026 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С определението е оставена без разглеждане жалбата на В. против писмо изх. № ОД 26-94-В-479/ 09.03.2026 г., издадено от заместник-кмета на община Дупница, а производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Претендира се отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявена е претенция за съдебно-деловодни разноски. Ответникът – кмета на община Дупница, в писмен отговор излага становище за неоснователност на частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС-Кюстендил, по жалба на В. Н. В., е писмо изх. № ОД 26-94-В-479/09.03.2026 г., издадено от заместник-кмета на община Дупница. За да прекрати производството по делото, съдът е достигнал до извод за недопустимост на подадената жалба на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК, след като е приел, че оспореното писмо представлява уведомление, което няма белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на съдебна проверка. Определението е правилно. От преписката по делото се установява, че частната жалбоподателка многократно е сезирала община Дупница, РДНСК – Кюстендил, ДНСК, МРРБ относно димоотвод на газов котел на фасадата на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица, ет., ап.], монтиран по начин, който пречи на спокойното обичайно ползване на собственото й жилище. Съдът е анализирал обстойно фактите и предприетите действия в протеклото административното производство, в резултат на което е извършил правилна правна квалификация на писмените изявления на частната жалбоподателка, сезиращи кмета на общината, като е приел, че същите имат характера на сигнали по смисъла на чл. 119 и сл. АПК, за предприемане на действия по чл. 195 ЗУТ. В този смисъл, правилен е и изводът, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. № ОД 26-94-В-479/09.03.2026 г., издадено от заместник-кмета на община Дупница, представлява краен акт на органа по сигнала на жалбоподателката във връзка с процедурата по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, който не подлежи на оспорване. Като издадено в административно производство по подаден сигнал, цитираното писмо не съдържа волеизявление на административен орган, с което да се създават права или задължения или с него непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на подателя, не съдържа отказ за издаване на административен акт, не съдържа и отказ за разглеждане на поставения пред органа въпрос. Същото има единствено уведомителната функция да доведе до знанието на подателя на сигнала становището на органа. Поради това и чл. 124, ал. 2 от АПК предвижда необжалваемост на решенията по подаден сигнал. Изчерпателни и правилни са правните изводи на АС – Кюстендил относно правомощията на кмета на общината по чл.195, ал. 5 от ЗУТ, които настоящата инстанция споделя напълно. В хипотезата по посочената разпоредба, кметът действа в условията на оперативна самостоятелност, тъй като законът му предоставя различни възможности за действие, от които той „може“, тоест по самостоятелна преценка, да предприеме, респективно – да не предприеме. С оглед изложеното, обжалваното определение е постановено при съобразяване на всички факти по делото и в резултат на анализ на релевантните относно допустимостта на оспорването въпроси. Изведен е правилен правен извод за недопустимост на жалбата поради наличие на основанието по чл.159, т. 1 от АПК, поради което определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на частния жалбоподател присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото съдебно производство не се дължи, а ответникът не е предявил претенция за присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,