Определение № 138 от 30.05.2016 г. на ВКС по д. № 4119/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Гр.д.№ 4119 от 2015 г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на Б. Т. Ж. срещу решение от 22.12.2014 г. по гр.д.№ 15534 от 2013 г. на Софийския градски съд. С определение № 576 от 20.11.2015 г., ВКС, ГК, състав на Първо отделение не е допуснал до касационно обжалване горепосоченото решение в частта му по иска с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ ЗН, а е допуснал касационно обжалване само по евентуално предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН. С решение № 25 от 12.02.2016 г. ВКС, ГК, Първо г.о. е отменил решението на Софийския градски съд по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и е постановил ново решение за възстановяване на запазената част на Б. Т. Ж. от наследството на баща й Т. Б. С. чрез намаляване с ½ на завещания от 26.03.2002 г. и от 20.10.2003 г. С молба вх.№ 2217 от 26.02.2016 г. пълномощникът на касаторката Б. Ж. е поискал ВКС да допълни решението си в частта за разноските като й присъди разноски за трите съдебни инстанции в размер на 7 667 лв. по представен от нея списък. В писмен отговор от 18.05.2016 г. ответницата по касационната жалба В. Малинова В. оспорва молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на ВКС счита, че молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице /касатор/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК /решението на ВКС е постановено на 12.02.2016 г., а молбата е подадена на 26.02.2016 г./. По същество, молбата е частично основателна: В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката Б. Ж. е представила списък за разноски и е поискала тези разноски да й бъдат присъдени. Въпреки това, в решението си ВКС е пропуснал да присъди тези разноски. Предвид на това, че с решението на ВКС в полза на Б. Ж. е пререшено делото само по един от двата предявени от нея иска /иска по чл.30, ал.1 ЗН/, на същата следва да бъдат присъдени само разноските, които са направени за уважаването на този иск, както следва: 45 лв. държавна такса за предявяването на иска по чл.30, ал.1 ЗН, 6 лв. такси за съдебни удостоверения, 15 лв. държавна такса по частна жалба, 100 лв. възнаграждение за съдебно-техническа експертиза, приета пред въззивния съд, 250 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС, 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване и 3 400 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Или общо следва да се присъди сумата 3 846 лв. Не следва да се присъждат претендираните 120 лв. разноски за вещо лице пред първоинстанционния съд, тъй като видно от отбелязаното в протокола от съдебно заседание от 10.11.2008 г. /лист 391 от делото на СРС/ тези разноски не са платени от Ж., а от бюджета на съда. Не следва да се присъждат и половината от разноските за първоначална държавна такса, за съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, тъй като тези разноски са направени по делото за двата предявени иска, единият от които е отхвърлен. Като разноски за процесуално представителство по делото пред ВКС също следва да бъде присъдена само половината от сумата, посочена в разписката от 26.01.2016 г., тъй като в нея е посочено, че разходите са направени за касационното обжалване на делото пред ВКС, което е по двата предявени иска, единият от които е отхвърлен с влязло в сила решение. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение