Определение № 293 от 20.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1117/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от Д. А. Г. и Н. С. Д., чрез пълномощниците адв.Д. и адв.Я. за изменение на определение № 453/25.07.2017г. по т.д. № 1117/2017г. на ВКС в частта за разноските. В молбата се излага, че в отговора на касационната жалба ответниците по касацията са направили искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Договорите за предоставяне на правна помощ от името на посочените лица са били сключени с адв. Д. чрез упълномощеното от тях Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ и от името на молителите се удостоверява фактът на реалното заплащане на договореното възнаграждение. Иска се изменение на определението в частта за разноските като се присъди възнаграждение в размер по 3930лв. за всеки молител. Ответникът по молбата Гаранционен фонд – [населено място] изразява становище за неоснователност на молбата. ВКС констатира следното: Производството по т.д.№ 1117/2017г. е било образувано по касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място], срещу решение № 18/05.01.2017г. по в.гр.д. № 4199/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което след частична отмяна на решение от 27.05.2016г. по гр.д. № 12986/2014г. на Софийски градски съд, I-19 с-в касаторът е осъден да заплати на Д. А. Г. и Н. С. И. на основание чл. 288, ал.1,т.2, б.”а” вр. с ал.11 от КЗ /отм./, по 120 000 лева на всеки, представляващи разликата между 80 000 лева и 200 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Н. Н. С., настъпила в резултат от ПТП от 10.07.2013г., ведно със законната лихва върху разликата от 14.02.2014г. до окончателното изплащане на сумите. Ответниците по касацията Д. А. Г. и Н. С. И., чрез пълномощниците адв.Д. и адв.Я. са подали писмени отговори, с които са оспорили наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване и са поискали присъждане на разноски по спора. Към писмените отговори е представен списък за сторените по делото разноски. Видно от ангажираните доказателства всеки един от молителите е упълномощил за процесуално представителство и пред касационната инстанция Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, вкл. с право да преупълномощава други адвокати с правата по пълномощното, както и с право упълномощеният да сключва договори за правна помощ при размер на уговореното възнаграждение съответен на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и цената на иска. Адвокатското дружество, чрез представляващия съдружник адв.Ев.П., като пълномощник на Д. Г., респ. на Н. И. е сключило два договора за правна помощ с адв.Д. за процесуално представителство и изготвяне на отговор на касационна жалба за всяко от посочените лица. В договорите изрично е посочено уговорено възнаграждение от 3930лв., както и че същото е било заплатено в брой на упълномощения адвокат. Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 453/25.07.2017г. по т.д. № 1117/2017г., с което не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 18/05.01.2017г. по в.гр.д. № 4199/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в. Решаващият състав е приел, че липсват доказателства за заплатено от ответниците по касацията адвокатско възнаграждение на адв.Д., която е осъществила процесуалното им представителство пред ВКС, поради което и такова не е било присъдено. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: С оглед изхода от спора в полза на Д. Г. и Н. И. се дължат сторените от тях разноски за защитата им срещу касационната жалба. При тълкуване на изразената в договорите за правна помощ воля и съпоставянето й с дадените пълномощни се налага извод, че адвокатското дружество, чрез представляващия го съдружник, е действало като пълномощник на съответния ответник по касацията, а последният се явява страна – възложител. От името и за сметка на Д. Г. и на Н. И. адвокатското дружество е направило и изявлението относно начина на плащане и размера на договореното възнаграждение за упълномощения адв.Д., както и относно факта на заплащането му в брой. Молбата по чл.248 ГПК се явява основателна и в полза на всеки един ответник по касацията следва да се присъди заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 3930лв. Водим от което, съдът