Определение № 306 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Сливенския окръжен съд от 18.04.2011 г. по гр.д. № 59/2011, с което е потвърдено решението на Сливенския районен съд от 02.12.2010 г. по гр.д. № 2720/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], Я., представляван от юрк. Е. Д., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за задължението на работодателя при съкращение да извърши подбор между всички работници, заемащи същата длъжност, критериите по които се извършва и начина на доказването му, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответницата по жалбата Н. Г. Т. - Д., представлявана от адв. М. Д. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като единственият показател, по който ищцата отстъпва на останалите лекари без специалност е невключването й в обучение по кардиология, което е станало със съгласието на изпълнителния директор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “лекар” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 160/13.05.2010, връчена на 14.05.2010 г. поради съкращаването на една щатна бройка за лекар. При извършения подбор е отчетено, че преобладаващият брой лекари без специалност участват в обучение по кардиология. Ищцата не се е включила в това обучение с разрешение на изпълнителния директор, тъй като специализира клинична лаборатория, но в това обучение не са се включили и други лекари без специалност. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос не обуславя решението по делото. Въззивният съд е приел, че подборът не е извършен надлежно, тъй като не е установено ищцата да има по-ниска квалификация и да работи по-зле от други лекари без специалност, които също не са участвали в обучението по кардиология. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение