Определение № 5164 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3580/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. С. С., чрез процесуален представител, срещу определение № 2645 от 09.03.2026 г., постановено по адм. д. № 283/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив. С обжалваното определение АС-Пловдив е оставил без разглеждане жалбата Х. С. С. против частичен отказ, непълно изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, обективирано в писмо/отговор изх. № 26-00013-1/15.01.2026 г., в частта, в която не е представен в цялост договорът за потребителски кредит, паричен заем със „Сити кеш“ ООД и всички негови части, приложения, общи условия, погасителен план и др., съдържащи лични данни на Х. С. С. и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска да се отмени като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че неправилно е приложен чл. 15, пар. 3 от Регламент 2016/ 679. Подробни съображения излага в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез процесуален представител, представя писмено възражение, в което поддържа, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. С. С. против частичен отказ, непълно изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, обективирано в писмо/отговор изх. № 26-00013-1/15.01.2026 г., в частта, в която не е представен в цялост договорът за потребителски кредит, паричен заем със „Сити кеш“ ООД и всички негови части, приложения, общи условия, погасителен план и др., съдържащи лични данни на Х. С. С.. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че на заявителя С. са му предоставени всички документи, съдържащи негови лични данни, а в отговора са посочени целите на обработване на личните данни - за събиране на дължими суми по придобити вземания от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по които С. е длъжник и прехвърлени (цедирани) на дружеството. Приел, че с издаване на отговора от 15.01.2026 г. от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с посочването на информацията по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и с прилагане на копия от договори и обработвани лични данни, молбата на С. е удовлетворена и липсва предмет на делото. Поради което АС – Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на С. на основание чл. 159, т. 1 АПК, като подадена при липсата на формиран изричен частичен отказ, обективиран в писмо изх. № 26-00013-1/15.01.2026 г. Определението е правилно. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице частичен отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, обективиран в писмо изх. № 26-00013-1/15.01.2026г., в частта, в която не е представен в цялост договорът за потребителски кредит, паричен заем със „Сити кеш“ ООД и всички негови части, приложения, общи условия, погасителен план и др., съдържащи лични данни на Х. С., тъй като такива конкретизирани във вид и обем копия от личните данни не са поискани. С издаване на отговора от 15.01.2026 г. от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с посочването на информацията по чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и с прилагане на копия от договори и обработвани лични данни, молбата на С. е удовлетворена и липсва предмет на делото. Изложените доводи и възражения в частната жалба са неоснователни относно правилността на изводите на съда за липса на изричен отказ по заявлението от 15.12.2025 г. В писмо/отговор изх. № 26-00013-1/15.01.2026 г. не се съдържа отказ да се предостави информация на субекта на данни във връзка с искането му по чл. 15 ОРЗД, както правилно е приел първоинстанционният съд. Съгласно чл. 15, пар. 1 от Регламент 2016/679 субектът на лични данни има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват данните му, и ако това е така, да получи достъп до тях, като с пар. 3 само се уточняват практическите условия за изпълнение на задължението / виж т. 31 от Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/21/. Затова СЕС в съображението по т. 32 от същото решение посочва, че първото изречение на чл.15, пар. 3 от Регламента не може да се тълкува като установяващо отделно право от предвиденото в чл. 15, пар. 1. В Регламента не е дадено определение на използваното понятие "копие от лични данни", използвано в чл. 15, пар. 3, но в Решение по дело С-487/21 г. това понятие е изяснено като право на субекта на данни да получи от администратора вярно и разбираемо възпроизвеждане на всички лични данни, което право включва правото да получи копия от извлечения от документи или дори на цели документи или извлечения от база данни, които съдържат тези данни, ако предоставянето на такова копие е от съществено значение, за да може субектът на данните да упражнява ефективно правата, предоставени по регламента. В случая правото по чл. 15, пар. 1 от Регламент 2016/679 е упражнено от С., в срок е налице предоставяне на достъп до личните данни, с цялата информация по смисъла на чл. 15, пар. 1 от Регламента, които дружеството обработва. Твърденията в частната жалба за непредоставяне на договор за цесия, сключен между Агенцията и „Сити Кеш“ ООД, не променят извода за законосъобразност на оспорения съдебен акт, тъй като както бе посочено по-горе, на заявителя са предоставени всички документи, съдържащи лични данни на С. и които се обработват от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Нещо повече, в мотивите на самия административен акт са изложени целите на обработване на личните данни на С. от дружеството, свързани с изпълнението на валидно поето от него задължение по силата на сключен договор за потребителски кредит със „Сити Кеш“ ООД, което задължение е прехвърлено на АСВ по силата на договор за цесия. Предвид горното, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно, при отсъствие на пороците, посочени от частния жалбоподател като отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът претендира заплащане на разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение