Решение № 174 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г.

Решение № 174 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 250 ГПК, във връзка с чл. 290 ГПК. С решение № 120/4.4.2013 г. по настоящото дело съдът е отменил въззивно решение от 22.3.2012 г., по гр. д. № 801/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, III-Г въззивен състав, и е постановил отмяна на заповед № 10/25.02.2011 г., издадена от [фирма] -, [жк], [улица], с която е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ трудовото правоотношение на Ц. Г. Б., ЕГН - [ЕГН], от [населено място], [жк], блок, вх., ет., ап., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил е на работа ищеца и е осъдил [фирма] -, да заплати на Ц. Г. Б., ЕГН - [ЕГН], от [населено място], [жк], блок, вх., ет., ап., сумата 7280/седем хиляди двеста и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за периода от 1.5.2011 г. до 1.9.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.4.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева за всички инстанции. При постановяване на решението си касационната инстанция е уважила възражението за прихващане на [фирма] -, на изплатеното от него обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1456,02 лева. С молба, вх. № 5672/11.6.2013 г., ответникът по касация [фирма] е поискал допълване на горепосоченото решение, като се твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, като е уважил само възражението за прихващане с изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Твърди се, че възражението за прихващане е направено своевременно още в първоинстанционното производство. Моли се за постановяване на допълнително решение, с което да бъде уважено възражението за прихващане с изплатените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Ответникът в настоящото производство Ц. Г. Б. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата по чл. 250 ГПК намира, че същата е неоснователна по следните съображения: По възражението, свързано с изплатено от молителя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ съдът се е произнесъл с решение № 120/4.4.2013 г. по настоящото дело и е извършил прихващането. Неоснователно е и възражението за прихващане с изплатеното от работодателя обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Визираното обезщетение се дължи безусловно към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или служителят вече не може да претендира реалното ползване на отпуска. Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им към един предходен момент и въпросът за отпадането на правото не стои. Поради това молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 250, във връзка с чл. 280, ал. 1, вр. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,