Определение № 3551 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2025 г.

Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на П. Р. А. за изменение на определение №1539 от 28.03.2026г по гр.д№4547/2025г на ВКС ІІІ г.о в частта за разноските.С определението по чл.288 ГПК Върховен касационен съд не е допуснал до касационно обжалване решение № 426 от 05.06.2025г по в.гр.дело № 1412/2024г. на Окръжен съд-Бургас, постановено в бракоразводен процес и обжалвано с касационна жалба от настоящия молител по отношение на родителските права и мерките. Поддържал е и твърдения за невалидност на обжалваното решение. Ответницата по жалбата Р. Е. Б. е подала отговор чрез упълномощен адвокат и съгласно приложения към отговора на касационната жалба договор с пълномощно ,съдът е осъдил П. Р. А. да заплати сторените разноски за адвокат в размер на 2650лева, в евровата им равностойност. С настоящата молба касаторът иска Върховен касационен съд да измени определението си, като отмени изцяло присъждането на тези разноски поради недоказано реално извършване на плащането.Позовава се на приетото в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.на ОСГТК и на празноти в съдържанието на представения и приложен към отговора договор за правна защита от 20.08.2025г ,в който според касатора няма данни за извършване на плащане. Изводът за дължимостта на присъдените разноски счита за изграден в противоречие с доказателствата ,като евентуално поддържа и прави възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението. Процесуалната дейност на адвоката се е изчерпвала с отговор. Постъпило е становище от ответницата в касационното производство Р. Е. Б.,чрез адв. Т. Р. от АК С.,,представлявала страната и в производството, приключило с присъждане на оспорваните разноски. Договорът за правна защита и съдействие от 20.08.2025г е бил представен от нея към отговора на касационната жалба и има функцията на разписка ,след като в графата „платена сума” са отразени 2650лева, отделно от попълването на същата сума като договорена .Действително има технически пропуск при попълване начина на плащане,но адвокатът е удостоверил цялото съдържание на документа от което съответно съдът е направил и извод за плащането на цялата сума, което плащане е в брой. Към становището адв.Т. Р. добавя изрична своя декларация/с дата 13.05.2026г/ с която потвърждава и декларира ,че сумата е получена от нея изцяло в брой. Оспорва възраженията за прекомерност .Законът допуска намаляване когато уговореният паричен еквивалент не съответства на пазара при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, но не може да се очаква страната да възложи защитата на адвокат, оценяващ по-ниско труда си.Критерият е обективен.При конкретната фактология по делото надценяване няма. Предварително платеното възнаграждение е и за защита в случай на касационно разглеждане,адвокатско възнаграждение не се връща ако производството не се развие по очаквания начин,затова няма и основание да се намалява. Молбата е допустима и постъпила в срок, по същество е неоснователна. Оспорваните разноски за адвокатско възнаграждение по определение№1539 от 28.03.2026г на ВКС ІІІ г.о са възложени по искане на страната – чл.81,вр.чл.80 и чл. 78, ал.3 ГПК въз основа на представения договор за правна защита и съдействие с дата 20.08.2025г - попълнен бланков документ за платена сума цифром и словом 2650 лева ,колкото е посочената по- горе в същия документ като договорено възнаграждение. Бланката е оставена непопълнена в частта за отбелязване «в брой» ,или «по сметка» / и каква част/. Документът е годен да послужи за доказване на плащане по отношение на сумата,представляваща разноски в съдебно производство,в качеството му на издадена разписка, каквото значение имат подобни направени от адвоката отбелязвания в документ като представения съгласно разясненията в ТР в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.на ОСГТК.Доказателственото значение на разписката /чл.77, ал.1 ЗЗД/ съдът преценява според нейното съдържание.Разписката за платено адвокатско възнаграждение не прави изключение. В случая документът е бланков/от адвокатски кочан на АК С. / и от значение е попълненото негово съдържание ,което не е породило съмнения при доказването на разноските за адвокат, а именно че те са платени. Извод, обратен на направения в определението по разноските не може да бъде обосновано направен от данните по делото и понастоящем, като се има предвид засвидетелстваното от адвоката в документа от 20.08.2025г.,така и предвид декларацията на адв.Т. Р. от АК С., че сумата е получена от нея в брой. Следва да се разгледа възражението за прекомерност на платеното възнаграждение от 2650 лева.Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.Процесуално правомощие на съда е да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, тълкувателните указания остават актуални и намират приложение. Съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 38,ал.2 ЗА, и чл.36, ал.2 ЗА/ Правомощието на съда е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие.Съобразява се фактическата и правна сложност на делото, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.В конкретния случай сложност на делото произтича от необходимостта да се преценяват широк кръг релевирани обстоятелства от значение за възлагане упражняването на родителските права и мерките,като по отношение на изтъкването им в хода на делото и при обжалванията касаторът е проявил висока активност. Независимо от това, при възнаграждения договорени във връзка с касационно обжалване на въззивни решения, постановени по този кръг въпроси, когато значително са надхвърлени прагове по приетата НМРАВ №1/2004г на Висш адвокатски съвет –като ориентир, без наредбата да има обвързващо за съда приложение, повече от двукратно бива надвишен и размера на минималната работна заплата за страната към момента на договорянето както в случая,тогава може да се направи извод, че възнагражденията са завишени, но не във всички случаи ще бъде налице основание за намаляването им поради прекомерност. С допълване на чл. 78, ал.5 ГПК, предл. последно законът поставя и други условия за това,които съдът следва да отчита. В случая касаторът П. Р. А. е договорил възнаграждение от 3000 лева за приподписване на касационната жалба от адвокат ,от които е заплатил 2000 лева. Насрещната страна с уговорила и платила възнаграждение от 2650 лева, поради което последното не следва да се намалява поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.