Определение № 2834 от 29.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ц. Х. срещу определение № 6020/23.12.2025 г. по ч.гр.д. № 2186/2025 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя В. Ц. Х. молба вх. № 20796/11.11.2025 г. за допълване на постановеното по същото дело определение № 4755 /21.10.2025 г.. Насрещната страна „Кънвиниънс“ АД в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС и е редовна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел следното: Постъпила е молба с вх. № 20796/11.11.2025 г. от В. Ц. Х., чрез адвокат А. Д., за допълване на постановеното по делото определение № 4755 /21.10.2025 г. по делото (ч.гр.д. № 2186/2025 г. на ВКС, ІV г.о.). Молителят твърди, че съдът не се е произнесъл за обезсилване на издадения изпълнителен лист по невлязлото в сила съдебно решение. Направил е искане за допълване на постановеното по делото определение с нарочен диспозитив за обезсилване на издадения изпълнителен лист по невлязлото в сила съдебно решение. С постановеното от касационната инстанция определение № 4755 /21.10.2025 г. е оставена без разглеждане подадената от молителя В. Ц. Х., чрез адвокат И. Г., частна касационна жалба срещу определение № 3818 /26.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1602 /2025 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено разпореждане № 128884 /11.09.2024 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по гр.д. № 63647 /2022 г. на Районен съд – София и производството по делото е прекратено в посочената му част. При постановяването му съдът направил извод, че въззивните определения, постановени по частна жалба срещу разпореждане на първостепенния съд по молба за издаване на изпълнителен лист не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.250 от ГПК по този ред може да бъде отстранена непълнотата на постановените от съдилищата актове, когато в същите липсва произнасяне по цялото искане, с което съдът е бил сезиран. При проверката за допустимост на производство съдът прави преценка за наличие или липса на предвидените в ГПК процесуални предпоставки за образуването му, без да се произнася и да разглежда доводите и оплакванията на страните по същество на спора, с който е сезиран. С оглед на това и доколкото молителят не твърди да е налице непълнота на постановеното по делото определение свързана с осъществената от касационната инстанция проверка за допустимост на подадената частна жалба, не е налице непълнота на постановения по делото съдебен акт. При констатираната недопустимост на жалбата, същата не подлежи на разглеждане по същество и искането за допълване в този смисъл следва да бъде оставено без уважение. По основателността на частната жалба настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият състав може да препрати съгласно правилото на чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК. Когато съдът прецени, че частната жалба, с която е сезиран, е недопустима, той няма правомощия да се произнася по нейната основателност. Съответно, когато е оставил частна жалба без разглеждане поради нейната недопустимост, съдът няма правомощия да се произнася по искането на частния жалбоподател за допълване на определението му с произнасяне по някое от исканията на частния жалбоподател по същество. В частната жалба се съдържат същите доводи, като в молбата по чл.250 ГПК, която е оставена без разглеждане. Те са по основателността на тази част от частната жалба, която е оставена без разглеждане като недопустима. Настоящото производство се изчерпва с проверка на законосъобразността на обжалваното определение, с което молбата на В. Ц. Х. по чл.250 ГПК е оставена без уважение и доколкото настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за законосъобразно, тези доводи са неотносими към настоящото производство. Крайният извод на настоящия съдебен състав е, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на ВКС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство е основателно и следва да бъде уважено за сумата 480 евро съгласно представените списък на разноски и извлечение на преводно нареждане, в което е отразено заплащането и получаването на сумата и основанието за това. Воден от изложеното съдът