Решение № 5453 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) гр. Търговище – М. М. М., чрез процесуален представител гл. юрк. С. Петрова, против решение № 1045/16.06.2025 г., постановено по адм. дело. № 550/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Търговище, с което е отменено издаденото от него Разпореждане № ПР-ПБЗН-ТЩ1-6-(33)/03.09.2024 г. С последното, на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на Детска градина (ДГ) № 9 „Приказка“, с адрес: гр. Търговище, кв. •••, представлявана от директора – Д. Л. Д., е дадено едно задължително за изпълнение предписание със следното съдържание: „Да се премахнат горимите материали по пътищата за евакуация (дървени шкафчета), съгласно чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба №8121з-647/01.10.2014 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (НПНПБЕО) (посл. изм. и доп. ДВ бр.37/07.05.2021 г.) със срок на изпълнение 03.10.2024 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в това число и експертното заключение, не е преценил правилно фактическата обстановка по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи за незаконосъобразност на процесното Разпореждане. Иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли като неоснователна. Депозира молба, в която поддържа изложеното в касационната жалба и развива допълнителни съображения по същество на спора. Претендира сторените разноски за двете инстанции. Представя списък на разноските. Ответникът – Детска градина (ДГ) № 9 „Приказка“, гр. Търговище, чрез пълномощника си адв. С. Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна по изложени в писмен отговор съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли съдът да го остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция съобразно приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Търговище е Разпореждане № ПР-ПБЗН-ТЩ1-6-(33)/03.09.2024 г., издадено от инспектор ДПК и ПД към РСПБЗН гр. Търговище – М. М. М. във връзка с извършена на 23.07.2024 г. проверка на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в обект ДГ № 9 „Приказка“, с адрес: гр. Търговище, кв. •••. В административния акт е посочено, че при извършената контролна проверка за правилата и нормите за пожарна безопасност съгласно утвърдения за това график от Началника на РСПБЗН гр. Търговище, инспектор М. е констатирал, че по пътя за евакуация в контролирания обект има поставени горими материали (дървени шкафчета), което е в несъответствие с чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 за ПНПБЕО (посл. изм. и доп. ДВ бр.37/07.05.2021 г.), а именно: по време на експлоатацията не се разрешава поставяне на горими материали по пътищата за евакуация. Даденото с акта задължително за изпълнение предписание е да се премахнат горимите материали по пътищата за евакуация (дървени шкафчета) съгласно изискването на чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 в срок до 03.10.2024 г. За да отмени така издаденото Разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Съдът е посочил, че в констативната част на Разпореждането изцяло липсват фактически констатации на органа за обстоятелствата от значение за издаване на процесното предписание. Счита, че констатациите на органа в случая са били заменени от констатациите на експерта по назначената по делото съдебно-пожаротехническа експертиза (СПТЕ). Разпореждането е издадено при съществена неяснота на волята на органа, граничеща с липса на мотиви. При издаване на Разпореждането органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изследва и установи всички факти и обстоятелства от значение за правилното установяване на фактическата обстановка и за правилното разрешаване на случая, което съставлява нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът е изложил съображения и за това, че с процесното Разпореждане е нарушен принципът на съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от АПК, доколкото административният орган не е отчел обстоятелството, че с процесното предписание ще бъдат засегнати интереси на адресата в много по-голяма степен от необходимото за постигането на преследваната с акта цел. Решението на АС – Търговище е неправилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани всички допустими, необходими и относими към предмета на спора доказателства, позволяващи установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Последните са точно и ясно посочени в мотивната част на първоинстанционното решение, но неправилно са анализирани и интерпретирани от съдебния състав, вследствие на което са формирани правни изводи в несъответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон. Разпореждането, предмет на първоинстанционната проверка, е издадено за отстраняване на нарушение, на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението: издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Не е спорно между страните по делото, че процесното Разпореждане е издадено от материално и териториално компетентен административен орган. Спорен е въпросът относно издаването му при спазване на изискванията за мотивираност на акта, при наличие на пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и относно съответствието му с целта на закона. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния състав за липса на изложени в акта фактически и правни основания за неговото издаване. Видно от съдържанието на акта, налице е обстоятелствена част, която съдържа констатация за резултата от извършената от контролния орган проверка - поставени горими материали по пътя за евакуация (дървени шкафчета), което от правна страна съставлява нарушение на забраната по чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 (в приложимата редакция - ДВ бр.37/07.05.2021 г.), а именно по време на експлоатация да не се поставят горими материали по пътищата за евакуация. Даденото в тази връзка предписание със срок на изпълнение, обективирано в процесното Разпореждане, почива на ясно посочени обстоятелства, относими към визираната и приложена с процесния акт материалноправна норма на 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014. Липсата на описание в оспорения акт на точното местоположение на въпросните шкафчета не съставлява съществен пропуск от значение за преценката за законосъобразност на издаденото Разпореждане, по-специално от гледна точка на изискването за мотивираност (а също и за разбираемост) на акта, доколкото в случая достатъчна е констатацията за това, че шкафчета от горим материал са били поставени по пътищата за евакуация в сградата на обекта. В действителност от събрания по делото доказатевствен материал ясно се установява пътят за евакуация, както и това, че на него са поставени въпросните шкафчета, които контролният орган е посочил като такива от горим материал. Не е спорен и въпросът за конкретния материал, от който са изработени шкафчетата – дървени плоскости, направени от дървесни частици на основата на фенол и меланин, с дебелина 18 мм с клас по реакция на огън Ds2q d0. При безспорно установени фактически обстоятелства по случая, съдът в противоречие с материалноправните норми и при неправилна и непълна преценка на събраните в хода на производството доказателства, както и при липса на обсъждане и кредитиране на част от тях, в това число и на назначената СПТЕ в нейната цялост, приема, че е извършено нарушение на процесуалните правила при издаването на акта, както и че е налице допълване на мотивите на акта чрез констатациите на вещото лице. Тези изводи на АС – Търговище са неправилни. Отговорите на вещото лице, формулирани в изготвеното от него заключение по назначената СПТЕ, имат за цел единствено разясняване на онези въпроси от техническо естество, относими към предмета на спора, за чието правилно, обективно и компетентно установяване е необходимо използването на специални знания в съответната област, с каквито решаващият състав не разполага. В този смисъл констатациите на вещото лице по самото си процесуално естество не могат да бъдат разглеждани като част от мотивите за издаване на оспорения индивидуален административен акт, нито като елемент от защитната теза на която и да е от страните по делото. Заключението на вещото лице следва да бъде ценено и анализирано наред с останалите доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и в тяхната взаимовръзка, с оглед установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. В настоящия случай заключението на вещото лице съдържа точно, ясно и компетентно обяснение на параметрите на горимост на материала, от който са изработени въпросните шкафчета. Изцяло игнорирана от първоинстанционния състав е недвусмислената констатация на експерта, че описаният от него материал на шкафчетата, предмет на оспореното задължително предписание за тяхното премахване, е горим материал. Неотносим към проверката за наличие или липса на поставени горими материали по пътя за евакуация по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 е въпросът какъв точно по вид е материалът на поставените предмети (в случая дървени шкафчета). Решаващо значение за приложимостта на разпоредбата имат характеристиките на материала, отнасящи се до неговата горимост. Жалбоподателят пред първата инстанция и настоящ ответник в действителност не оспорва по същество тези характеристики, а единствено поддържа възражението, че въпросните мебели, както и всички останали мебели в сградата на ДГ № 9 „Приказка“, гр. Търговище, не са дървени. Въз основа на дадените от вещото лице пояснения се установява, че материалът на плоскостите, от които са изработени шкафчетата, не отговаря на изискванията за огнеустойчивост и същият е горим. В този смисъл изводът на съда, че процесните шкафчета не са изработени от дърво, а от ламинирани с меламиново фолио плочи от дървесни частици е изцяло неотносим към проверката за осъществяване на материалноправните предпоставки по чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014. От значение е, че въпросните шкафчета, които стоят на пътя за евакуация, не отговарят на нормите за клас по реакция на огън и ограничен принос при неконтролируемо горене, каквото е налице в условия на пламъчно горене и пожар - горене, развиващо се до пълно изгаряне на горимите материали, поради което представляват горим материал съобразно нормите за пожарна безопасност. С оглед на тази констатация на вещото лице, която касационният състав кредитира като обективно, обосновано и компетентно извършена, се налага изводът, че в настоящия случай е реализиран фактическият състав на нарушението на правилата и нормите за пожарна безопасност по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014. В допълнение следва да се посочи, че изложените в заключението на вещото лице и възпроизведени в обжалваното решение съображения, свързани с изследването на широчината на евакуационните пътища и евентуалното наличие на предпоставки, затрудняващи безопасната евакуация вследствие монтираните процесни дървени шкафчета, са неотносими към предмета на спора, очертан с посочените в обжалвания административен акт конкретни фактически и правни основания. В случая на съдебна проверка за законосъобразност е подложена преценката на административния орган за реализиране на основанието по чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014., но не и на това по чл. 34, ал. 1, т. 3 от същата Наредба. Изложените в обжалвания административен акт фактически обстоятелства съответстват на посоченото в него правно основание, като констатациите на органа за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014, за което се следва процесното задължително предписание, се подкрепят от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. На следващо място, незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното предписание е издадено в отклонение на принципа за съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от АПК и в несъответствие с целта на закона. Както сам е посочил съдебният състав, предписаната мярка е с превантивен характер, като с оглед спецификите на случая и относимата нормативна уредба следва да се приеме, че прилагането й от компетентния орган е подчинено на и не надхвърля пределите на охранявания с тази мярка обществен интерес – превенция от възникване на пожар и опазване здравето и живота на децата. За постигането на тази цел от висш обществен интерес е допустимо засягането на правата и законните интереси на адресата на административния акт в разумни граници и в степен, ненадхвърляща най-необходимото за постигането на целта - спазен е принципът по чл. 6, ал. 2 АПК. Касационната инстанция намира, че в настоящия случай не е бил нарушен балансът на защитаваните обществени отношения чрез упражнения контрол на изискванията за пожарна безопасност с прилагане на механизма за превенция от възникване на пожар и опазване здравето на децата. Не е налице и прекомерност на приложената мярка по смисъла на чл. 6, ал. 3 от АПК, доколкото изводът за надделяващ обществен интерес, свързан с гарантиране на пожарната безопасност при експлоатацията на сградата на детската градина, не може да бъде оборен с наведените от ответната страна съображения, почиващи на притесненията й от възникване на евентуални затруднения от финансово и/или организационно естество вследствие необходимостта от премахване на процесните шкафчета. Последните, макар и житейски оправдани, не съставляват правно основание за дерогиране на прилагането на императивните по своя характер правила и норми за пожарна безопасност, По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на съдебния акт са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209 т. 3 от АПК – изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното Разпореждане са изведени при неправилна преценка на фактите по случая, довела до неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно и следва да се отмени, а с оглед изяснената фактическа обстановка - да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата на Детска градина № 9 „Приказка“ гр. Търговище срещу Разпореждане № ПР-ПБЗН-ТЩ1-6-(33)/03.09.2024 г. на нспектор ДПК и ПД към РСПБЗН гр. Търговище – М. М. М., да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора заявената своевременно от касатора претенция за присъждане на разноски за двете инстанции следва да бъде уважена. Претендираните от него разноски се доказват в общ размер на 458,50 лева (234,43 евро), от които 288,50 лева – заплатен депозит за вещо лице за изготвена СПТЕ; 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство; 70 лева – заплатена държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. Второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение