Определение № 48 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Ей и Ес Юръп Сървисис“ ЕООД за изменение на определение № 821 от 27.11.2020г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските. Молителят поддържа, че съдът неправилно е преценил, че страната не е представила доказателства за сторени разноски в касационното производство по касационната жалба на насрещната страна, поради което, макар да е признал, че има право на такива с оглед неоснователността на тази касационна жалба, не му ги е присъдил. Посочва, че с молба с вх. № 41157/15.05.2020г. е представил списък по чл. 80 ГПК за разноските, сторени във връзка с двете касационни жалби, депозирани по настоящото дело от насрещните страни, които включват както разноските по собствената му касационна жалба, така и разноските по касационната жалба на насрещната страна. Последните според молителя възлизат на 2 581. 70 лв. и съставляват хонорар за един адвокат и той моли да му бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК. Ответницата по молбата Д. Ц. Ц. подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на същата. Евентуално в случай, че съдът приеме молбата с правно основание чл. 248 ГПК за основателна, предявява възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 821 от 27.11.2020г. по настоящото дело, в производство по реда на чл. 288 ГПК по касационни жалби на двете насрещни страни: Д. Ц. Ц. и „Ей и Ес Юръп Сървисис“ ЕООД, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При произнасянето си по въпроса за съдебно – деловодните разноски, настоящият състав е приел в мотивите на определението си по чл. 288 ГПК, че ответникът „Ей и Ес Юръп Сървисис“ ЕООД има право на разноски по касационната жалба на насрещната страна, но разноски не му се присъждат, тъй като не е представил доказателства за сторени такива. Молителят „Ей и Ес Юръп Сървисис“ ЕООД е депозирал отговор на касационната жалба на ищцата Д. Ц. с вх. № 83896 от 17.08. 2020г., към който не са представени доказателства за сторени в касационното производство разноски, вкл. за хонорар за един адвокат. В цитираната в молбата по чл. 248 ГПК молба на „Ей и Ес Юръп Сървисис“ ЕООД, с вх. № 41157 от 15.05.2020г., изрично е записано, че във връзка с депозираната касационна жалба от „Ей и Ес Юръп Сървисис“ ЕООД се представя списък на сторените разноски по чл. 80 ГПК, които се претендира да бъдат заплатени от насрещната страна. В приложените към тази молба банкови документи, удостоверяващи плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 5 163. 40 лв., също изрично е записано, че последното е заплатено по касационната жалба на вносителя срещу въззивното решение. Следователно не може да бъде направен извод, че това адвокатско възнаграждение е платено и по касационната жалба на ищцата. Поради това неоснователно и недоказано е твърдението на молителя, че платеното адвокатско възнаграждение с горепосочените банкови документи, е за защита както по депозираната от страната касационна жалба, така и за защита по депозираната от насрещната страна касационна жалба. Ето защо липсват доказателства за сторени разноски от ответника и настоящ молител по касационната жалба на насрещната страна, при което няма законово основание такива разноски да му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение