Определение № 2387 от 07.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1742/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез редовно упълномощен процесуален представител на дружеството, с искане за спиране изпълнението на въззивно Решение № 337 от 01.07.2026 г. по в. т. д. № 342/2026 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 1695/1.11. 2025г. по т.д. № 157/2025г. на Софийски градски съд, с което дружеството е осъдено да заплати на „ОЗК-Застраховане“АД на основание чл.411 КЗ сумата 35 151.51 лв. /равностойни на 17 972.68 евро/ и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 6 978.45 лв. /равностойни на 3 568.02 евро/, представляваща законна лихва за периода 3.12.2023г. – 20.01.2025г. Дължимата съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС парична гаранция в размер на 21 540.70 евро, представляваща сбор от присъдените с въззивното решение суми, е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 07.08.2025 г. При така установените обстоятелства молбата за спиране се явява основателна. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 пр.второ ГПК. Касационната жалба с вх. № 22355 от 03.08.2026 г., е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Същата е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл. 284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение, съответстващо на обжалваемия интерес, въведен с касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,