Определение № 658 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 29/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на жалба на А. Ц. Ц. срещу определение № 24313 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10602/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против писмо № 20-34050-9.09.2024г на началника СГКК София и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Административният съд бил „забравил“ разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/. За притежавания от частния жалбоподател никога не била издавана схема, преди той да потърси тази услуга. Претендира се отмяна на определението и задължаване на СГКК да извърши служебна корекция на „грубата и явна фактическа грешка“ и да издаде за своя сметка нова коригирана схема на самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 68134.901.854.1.51. Иска се присъждане на разноски. Ответникът - началник на СГКК – София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на частния жалбоподател срещу писмо № 20-34050-9.09.2024г на началника СГКК София. За да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото, съдът е приел, че посоченото писмо не представлява годен за обжалване административен акт, че същото представлява част от процедурата и с него се дават указания за необходимостта от представяне на описаните в същото книжа. Определението е правилно. В допълнение на мотивите на Административен съд София град, които настоящата инстанция изцяло споделя и при условията на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. „второ“ АПК препраща към тях, е необходимо да се изложи и следното: Със заявление № 01-343582/23.6.2024г. жалбоподателят е поискал издаване на схема за СОС с идентификатор 68134.901.854.1.51 по КККР на София. Поисканата услуга е предоставена с издаването на схема № 15-659733/27.6.2024г. Административният орган е сезиран с жалба на г-н Ц., с която се иска „коригиране на две грешки“ в посочената схема. На практика с това свое изявление, вместо да поиска отстраняване на, допусната според него, грешка при одобряването на КК, е поискал коригиране на издадената схема. Поради така изразената воля, началникът на СГКК с оспореното писмо е уведомил г-н Ц., че схемата представлява точна извадка от влязлата в сила КК на София и ако желае нейното изменение следва да предприеме необходимите действия. Правилно е възприето че писмото не представлява отказ да бъде извършена услуга, тъй като в същото се дават указания за предприемане на нужните действия – подаване на заявление за изменение на КККР поради допусната грешка. Дали тази грешка следва да бъде извършена за сметка на АГКК или за сметка на молителя е въпрос, на който следва да бъде даден отговор след надлежното сезиране на административния орган с правилното искане и с оглед съдържащите се в това искане мотиви, подкрепени от съответните доказателства /ако такива са необходими/ защо отстраняването на грешката /ако има такава/ следва да не бъде за сметка на молителя. Останалите доводи, съдържащи се в частната жалба не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Тези доводи са относими при оспорване на евентуален акт на административния орган за прекратяване на производството или на евентуален отказ да бъде допуснато исканото от заявителя изменение какъвто характер оспореното писмо няма. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,