Определение № 60408 от 19.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1770/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника „Нет 1“ ЕООД срещу определение на Софийски апелативен съд. Ищецът „Българска асоциация на музикалните продуценти“ оспорва жалбата. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане подадена от ответника частна жалба. Приел е, че първоинстанционното определение в обжалваната по въззивен ред част, с която съдът е оставил без уважение искане на ответника за конституиране като ответници на трети лица (квалифицирано с правно основание чл. 216, ал. 2 ГПК), не подлежи на самостоятелно обжалване. Извода си е обосновал със съображенията, че конституирането на нови ответници представлява изменение на иска, а отказът да бъде допуснато изменение не подлежи на самостоятелно обжалване, освен по изключение съгласно т. 7, б. „б“ от ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК, което не е налице в конкретния случай. Изложил е и допълнителни съображения, че доколкото ответникът не е легитимиран за действия по изменение на иска, същият не може и да обжалва отказа да бъде допуснато такова изменение. Частната жалба е допустима, тъй като постановеното от въззивния съд определение има преграждащ частното въззивно производство характер. Повдигнатото от ищеца възражение за недопустимост е неоснователно, доколкото обжалваното определение е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК, а не е въззивно за потвърждаване на първоинстанционно определение. По същество частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Правилно въззивният съд е приел за установено, че първоинстанционният съд е постановил определение, с което е отхвърлил искане на ответника за конституиране на допълнителни ответници на основание задължително другарство. В тази насока без значение е обстоятелството (както иначе правилно се поддържа в частната жалба), че според съдържанието на подадения от ответника отговор на исковата молба такова искане изобщо не е правено, а основаните върху поддържаното наличие на задължително другарство доводи в действителност представляват възражение за недопустимост, неправилно прието от първоинстанционния съд като искане за конституиране на допълнителни ответници. Обжалваемостта по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК се определя според предмета и съдържанието на съответното определение, а не с оглед наличието на предпоставките за постановяването му. Отсъствието на такива предпоставки може да има за последица неправилност или недопустимост на определението (напр. при липсата на съответно искане, както в настоящия случай), но не може да обоснове обжалваемост, която, както се посочи, зависи от предмета на произнасяне. С оглед на това без значение е липсата на направено от ответника искане за привличане на допълнителни ответници. След като първоинстанционният съд се е произнесъл по такова искане и е отказал да допусне привличане, обжалваемостта на определението му подлежи на преценка с оглед този предмет на произнасяне. Така постановеното определение не е преграждащо по смисъла по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не засяга висящността на производството по предявените искове, нито е предвидено като обжалваемо в специална разпоредба съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това правилно въззивният съд е приел, че същото не подлежи на обжалване, а подадената частна жалба е недопустима. С тези мотиви съдът