Решение № 3888 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2012 г.

Решение № 3888 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петров Бонев от гр. Варна срещу решение № 1356 от 22.05.2012 г. по адм. дело № 349/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение от 04.01.2012 г. на Окръжна прокуратура гр. Варна за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по заявление ЗДОИ № 17/2011 г. С твърдения за незаконосъобразност на съдебния акт се иска отмяната му. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обосновано и съобразявайки се с приложената по делото заповед № 923/27.12.2011 г., съдът правилно е приел, че оспореният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е издаден от компетентно лице, упълномощено от сезирания и задължен субект по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Съдът подробно е коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, като е посочил, че по точки от 1-ва до 3-та от заявлението на Бонев е поискана информация по конкретна прокурорска преписка (вкл. и с предоставяне на хартиен носител на прокурорско постановление), образувана по проверка за извършване на престъпления от длъжностни и/или други лица, чийто ред за предоставяне е регламентиран в чл. 198 от НПК. Това е специален ред, изключващ възможността за свободен достъп на информация по реда и условията на ЗДОИ. Правото на достъп до обществена информация е по принцип свободно, но разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и на чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ предвиждат възможността това право да е изключено, пълно или частично ограничено по силата на друг закон, както е в случая. Що се касае до поисканата по точка 4-та от заявлението информация, съдът правилно е приел, че същата не покрива признаците на информация от обществен характер, съобразно легално дефинираното понятие за нея в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. По отношение на цитираните в жалбата норми на общностното право, касационната инстанция намира, че са неотносими за правния спор. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, за който не са налице касационни основания, водещи до неговата отмяна и същият следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,