Определение № 3502 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „СОЛИНВЕСТ“ ЕООД от гр. Пловдив, представлявано от управителя С. П., срещу Определение № 10909 от 12.12.2024 г. по адм. д. № 2352/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на Директора на РИОСВ Бургас за издаване на решение за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, постановен след връщане на административната преписка за ново разглеждане с Решение №156 от 19.08.2024г. на Министъра на околната среда и прекратено образуваното съдебно производство. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът за законосъобразността на оспорения административен акт да бъде разгледан по същество. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая е сезиран с жалба, с която се иска отмяна на съдебно решение, което няма характер на индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 до ал. 4 АПК. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. За да остави без разглеждане жалбата на дружеството, на осн. чл.159, т.1 от АПК, съдът е приел липса на постановен мълчалив отказ, т.к. непроизнасяне на директора на РИОСВ-Бургас, по върната от министъра на околната среда и водите преписка за ново произнасяне не е мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал. 1 от АПК. Приел за установени следните факти, че Решение № БС-71-ПР/19.06.2024 г. от директора на РИОСВ-Бургас за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с характер „да не се извършва ОВОС“, е издадено в изпълнение на Решение № 6823 от 04.06.2024 г. Върховен административен съд на Република България - Шесто отделение. С решение № 156/19.08.2024 г., Министърът на околната среда и водите отменя Решение № БС-71-ПР/19.06.2024 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС от директора на РИОСВ-Бургас с характер „да не се извършва ОВОС“ и връща преписката за ново разглеждане без посочване на конкретен срок. От това решение, съдът извел довод за постъпили два броя нови уведомления с вх. № ПД-1532(48)/30.10.2024 г. и вх. № ПД-3217/31.10.2024 г. инвестиционни предложения за същите имоти и със същия възложител, поради което с писмо на РИОСВ-Бургас с изх. № ПД-1532(49), ПД-3217 от 13.11.2024 г. било изискано от „Солинвест“ ЕООД да уточни представляват ли изменение или допълнение на инвестиционото предложение, разгледано в Решение № БС-71-ПР/19.06.2024 г. или са нови инвестиционни предложения. Не са констатирани данни писмото да е получено от дружеството-жалбоподател и да е постъпил отговор. Въпреки тези данни, съдът приел, че възложителят „Солинвест“ ЕООД уведомява за нови инвестиционни предложения в границите на същите поземлени имоти и образуваното административно производство следва да бъде прекратено, след което да бъдат разгледани внесените нови уведомления. Определението на съда е неправилно. Съдът е извел правни изводи без категорични данни за наличие на нови инвестиционни предложения, внесени от възложителя и липса на конкретизиран от него правен интерес от продължаване на административното производство. Очевидно след като с решение № 156/19.08.2024 г., Министърът на околната среда и водите е отменил Решение № БС-71-ПР/19.06.2024 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС от директора на РИОСВ-Бургас с характер „да не се извършва ОВОС“ и върнал преписката за ново разглеждане, Директорът на РИОСВ Бургас е следвало да се произнесе с административен акт в срока по чл.93, ал.6 от ЗООС, който отново е започнал да тече за възложителя след връщане на преписката от Министъра на МОСВ. Възникването на нови обстоятелствата или изменение на инвестиционно предложение не са изяснени в хода на административното производство и ще бъдат предмет на изясняване от съда в хода по същество на започналото производство, ведно с правния интерес на възложителя от продължаване на съдебното производство. Постановявайки своя съдебен акт преди доказване на посочените по-горе обстоятелства, съдът е извел неправилен извод за липса на мълчалив отказ, предмет на производството образувано пред съда. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение